[gabriellenikolbey]

Наказание.

Аз си тръгнах, аз разбих сърцето ти и сега ми се връща. Всяка нощ сънувам лицето ти, толкова нежно и красиво, и твоите прекрасни сини очи. Ах, какви очи само, гледаш ги и без да осъзнаваш потъваш в тях. След първия месец се радвах, че те сънувам, но измина повече от половин година и това за мен се превърна в наказание. Заспивам в леглото на друг, а нощем съм с теб. Измъчвам се, разбираш ли..искам да спра да те сънувам, искам да спра да съжалявам, собственото ми съзнание ме наказва и не мога да се справя с него. Какво ли не опитах, за да се освободя от теб, но уви, ти си все още тук - туптиш вътре в мен, обземаш мислите ми и нощем крадеш сънищата ми. Знам, че сега си по-щастлив. Радвам се, че преоткриваш себе си и се реализираш. Това съм искала винаги за теб, но от едно нещо ме беше страх - да не бъда там, за да се радвам на успехите ти. Ха, каква ирония! Накрая аз самата скъсах билета си. Какво нещо е живота, накрая да успяваш сам да сбъдваш собствените си кошмари..

- Г. Б.

[silverheart07]

Сънувах го...

Сънувах как топлите му очи се вглеждат в моите, силните му ръце ме притискат към него, пръстите му се плъзват по гърба ми и нежно разкриват кожата ми, настръхнала от допира му. Сънувах как устните му докосват моите, как закачливо хапе врата ми. Сънувах как ставаме едно, лесно, без усилие, без напрежение… Леко, нежно, изпълнено с наслада… 

[perfectstranger92]

СЪН сънувах те пак отново за пореден път и нямам нищо против да продължа да те сънувам защото в реалността не си до мен но в сънищата ми сме заедно гледаме се прегръщаме се говорим си ти изведнъж започваш да плачеш аз ти бърша сълзите и те успокоявам (а може би и плача с теб) пак се прегръщаме пак се гледаме пак си говорим пушим някакви цигари и изведнъж сме другаде тогава те търся насред огромна поляна виждам те ти ми махаш аз тичам към теб прегръщаме се лягаме долу на земята целуваме се и в този момент си казвам че нищо друго не искам от тоя живот защото вече имам всичко но това отново е сън и аз се събуждам сам в леглото си питайки се защо всичко това изглеждаше толкова истинско ? Ради Йовчев

[paradisetears]

…

Тази вечер

ми се присъни

Ти

усмихнал се накриво

гледайки ме с

ярките сини очи

Шепнеше ми нещо

И аз се смеех

като мъничко дете..

Ха

Понякога дори сама в леглото

мога да се почувствам обичана от теб насън.

[gabriellenikolbey]

Сънувах те. Беше с червеното яке пред твоя блок и просто се прегръщахме. Нищо друго. Прегръщах и стисках с часове. Просто прегръдка... и не те пусках. Най-хубавата прегръдка, която съм получавала. После 10 минути псувах тоя дето ме събуди.

[remedyxsblog]

[safe-to-say-fuck-off]

I knew from the start that our time was limited, I want to fall in love and you just want my body.

[itsfinebye]

Make it stop; this feeling drains me and it’s the worst trying to pretend like i’m okay when i’m anything but. I feel so numb, so hopeless. yet despite this, i force myself to go on. Why? Why do i constantly put myself through that? Why am i constantly trying to fight this? Why won’t i let it kill me? I have no purpose, no reason to live. Not anymore. You were my purpose. you were the light at the end of the tunnel. But i’m still in the tunnel yet no matter how far i go, the light never seems to come through. You were my oxygen when i couldn’t breathe. And now? Now, all i seem to be breathing in is this poisonous gas that suffocates me. Maybe i should just give in and let in consume me; maybe i should just let it run through my veins until it’s completely engulfed me. Maybe that’s the only way i can see you again. Maybe the only way to feel alive is to die.

source: itsfinebye

[ivetog-deactivated20240501]

Липсват ми разговорите ни по 5-6 часа, когато си говорехме за най-различни неща, без да ни омръзва. Липсва ми това как ме ядосваше всеки ден. Липсват ми месеците юли и август, през които имахме най-хубавите спомени. Липсва ми това как ми пишеше “добро утро” и “лека нощ” като преди наистина да заспим, винаги имахме какво още да си кажем и се налагаше по 4 пъти да си написваме “лека нощ”. Липсва ми това да те сънувам, защото отдавна не ми се е случвало. Липсва ми да си говорим за бъдещето. Липсва ми гласът ти. Липсва ми това да пиша романи, защото често ми се налагаше, докато беше част от живота ми. Липсва ми дори това как винаги, когато си говорехме, кучето ти не спираше да лае и казвах, че е защото го тормозиш и че всъщност това куче е мое. Даже ми липсва точно това филмиране, което проявявах винаги и ти търпеше. Липсваш ми тии. Толкова се отдалечихме, че даже не мога да ти го напиша и затова го пиша тук, надявайки се, че ще го прочетеш и знам, че от първото изречение ще се сетиш, че е за теб. ❤

[bulgarianthoughts]

“Знам, че го обичаш. Вижда се, и ти го виждаш, нищо, че не искаш да е така. Знам, че те боли. Знам, че искаш да дадеш най-силното и хубаво нещо на този свят, което човек може да почувства към някого. Но той не го иска. Не може така и е трудно да го разбереш, защото обичаш. Твоята любов към него е в теб и той не иска да я вземе. Любов нито може да дадеш на някой, който не я иска. Любов не може да искаш, нито да дърпаш. Може да откраднеш, но това е страшно. Ще си или страхливец, или най-смелия човек. Ти избирай. Ще останеш ли? Любов може да откраднеш, но трябва да останеш с нея.”

— М.Д.

[alqskaiung]

“Хората могат да бъдат до болка ужасяващи…могат та те накарат да се чувстваш зле, стига да им позволиш. В онзи момент, когато ме атакуваха…удар след удар. Рана след рана, ставаща по-голяма. Колкото повече се доверявах, толкова повече наранявана бях…Ти дойде от нищото…без да искаш или очакваш нещо от мен. Ти си човекът с който се радвам, с който дори плача. Няма значение на колко километри сме един от друг…Има хора, които са живеят на отсрещната улица и не знаят нищо за теб…но при мен е различно. Той, най-добрият ми приятел живее в Англия, далеч. Но това не му пречеше и не му пречи да ме познава по-добре и от хората с които се срещам всеки ден. Той е този, който знае винаги как да ми оправи настроението…просто по странен начин му се получава за разлика от останалите. Колкото и да гори отвътре и да му е криво…знае какво да ми каже за да оправи моя ден и след това аз неговия. Той е наистина невероятен…той ми помага да намеря стимул да се изправя и да продължа напред. Той е себе си…не му липсва нищо. Той е от онези хора, които като ги видиш просто се усмихващ, колкото и да ти се иска да го убиеш.Той е като всички останали. Има си глава, ръце, очи, уста и тн. Различното в него е, че той има сърце което вижда…Той не се интересува колко пари имаш или каква кола караш. Ето затова за мен е единствения човек на когото мога да му се доверя безрезервно. Дай ни тема за разговор, ще говорим дълго. Може да си поделим и шише бира…може и пакетче слънчоглед. Всичко е сладко и времето минава бързо, когато в живота си имаш диамантче като него. - За човекът, който ме научи че няма безгранична болка.”

— Х.А.

[my-soul-7]

Нещата, които не ти казах

- А трябваше…

Ти се страхуваш и това те кара да бягаш. Страх те е и от себе си и инстинкта ти го прехвърля върху останалите хора в живота ти, защото от тях можеш да избягаш.

Реакцията ти е нормална. Паник атаките ти са предизвикани от този страх, с който си мислиш, че си длъжен да се справиш сам. Но имаш някой който, колкото и страшно да е, винаги ще ти помага да намериш светлината вътре в себе си и да прогониш мрака. И тогава ще научиш, че душата ти свети ярко.

Вярвам в теб.

S. M.

[my-soul-7]

Онлайн си, но няма да ти пиша.

А искам. Искам да ти се обадя. Искам да чуя гласа ти. Искам да запаля колата и да дойда пред вас. Само за да ме гушнеш още веднъж. Липсваш ми. Всеки миг ми липсваш. Всичко някак ми напомня за теб. Не знам как допуснах да се превърнеш в живота ми. Всъщност знам. Повярвах ти. Повярвах на твоето “завинаги”. Вярвах че няма да се откажеш.

Липсваш ми.

S. M.

[myheartisinpoetry]

“You went from being a stranger to being my soulmate. How did you manage to mean so much, in so little time?”

[breaking-him]

“i’ll never forgive you for fucking me up the way you did”

— A Broken Heart

[dorkanddinosaur]

It’s Your Birthday Soon

It’s been hard to accept the idea That you didn’t really like me You just didn’t want to be alone Like a snake charmer you held me At a distance, in a trance I had thought I was moving with you but I was manipulated But if my hands were clean I wouldn’t be so drawn to the water now I hated that you shared my father’s birthday And his habitual distance And I wanted you to see me so badly I drew eyes on the back of your head.

Called it a break up More of a break down The tidy cracking and splintering Of that barrier between love and hate The liquids mix like complementary colors You’d think they’d do well But everything turns gray We were difficult to take except In small doses And I have no idea what I have left for you. I want to perform a biopsy Stick the needle in you And see if there’s anything left of me Spreading in your body I can’t help but assume you hate me But most likely You don’t think of me at all.

[illyrianzote]

“In every girl’s life; there’s a boy she’ll never forget and a summer where it all began.”

—