“Виж, сине, няма как да бъдеш безгрешен. Някой ден ще я ядосаш. И ще се скарате. Неизбежно е. Скандалите имат четири етапа, сине. Оправдаване. Убеждаване. Викане. Обвиняване. Първо ще се оправдаваш. Ще обясняваш защо не си виновен. И ще си намираш извинения за всичко. После ще започнеш да я убеждаваш. Че нещо не е разбрала. Че това, което чувства, не трябва да го чувства. Че нещата не са точно такива, каквито изглеждат. След това ще викате. Ще крещите. И ще си натрапвате гледните точки. Щом ви заболят гърлата, ще започнете да се обвинявате един друг. Кой прав, кой крив. Усилено ще търсите виновника. Макар вината никога да не е еднолична. Накрая идва сърденето. Ще спите с гръб един към друг. Ще си говорите с половин дума. Ще си мерите егото. Но всички тези неща не са страшни, сине. Не бива да те плашат. Хората не се разделят, защото се карат. Сбогом си казват само онези. Които слушат какво говори другият. Но отказват да го чуят.”
—
Д. Калбуров
