Еха, минала е наистина цяла година. Може и да мине още много преди следващото ми писание. А може и това да е последното такова - това усещам.
Крача бавно из поледените улици и струи се стичат по лицето ми. От небето пада лек снежец и нощта е студена. А аз се губя в тъмнината.
Уязвимост. Тъга. Разочарование. С тези неща ми е пълна душата в момента, сърцето ми се е свило на топка и като че нещо го душѝ.
Тръгвам.. Тръгнах си от поредния човек, който единствено успя да борави с гнева си и използва всички мои слабости за които бях споделял като на любим, използва ги срещу мен.
Може би наистина мястото не ти е там, Олег. Съгласи се с него. Щом му е хубаво, да се гневи, нека. Ти не тъгувай за това, че някой си е тръгнал по свое собствено желание, че пак ще започнеш да гниеш като преди. Да е щастлив, щом му е на сърцето! Остави си обичта в сърцето, момчето ми, другите нека правят каквото пожелаят - ти не си като тях. И остани верен на себе си - а аз останах!
Казвам се Олег и вече няколко живота съм чист пред себе си и не ме е срам да живея, воден от силната си обич, душа и чувства. Малцина го могат.
Това не е срамно. Срамно е да не си себе си!
Обикновено хората бягат. Така е най-лесно. При всеки си първи страх и и втора трудност, побягват и започват да убеждават себе си, че “така е по-добре”. Остави ги тези хора да бягат, щом това ще ги направи щастливи - остави ги!
Хората са страхливци, и празни души - а ти си човек, остани си такъв, Олег.
На всички ви пожелавам човек до себе си, който знае важността ви и осъзнава присъствието ви, за да бъдете заедно човеци с душа и сърце.
annaxmalina
blakekathryn
jacobvanloon
discoholicmusic
dededos
kaledo-art
snowghoul
prguitarman
origamiaround
