Зад ,,Дом от Небе и Чувства "
-Израстна във Велико Търново. Средна земя, която е на еднакво разстояние и до планината, и до морето. До теб има високи скали, но и буйни реки. По скалите се качваше на есен, а лятото в реките намираше спасение от жегата.
Подсмихвам се тихо, защото е така. Мили детски спомени за скитания по скалите и горите, за лета, прекарани около реките, до които съм стигала заобикаляйки буйна коприва, а по залез се прибирах боса по каменистия асфалт, защото тогава си мислех, че това ще ме направи силна.
-Така е. Израснах там. В малък квартал заобиколен от скали и високи борови гори , заобиколени от река Янтра. Беше хубаво да ходя да се къпя в реката на място, което наричахме ,, Бента ", бетонна основа между Чолаковци и Дебелец, до което стигаш, ако тръгнеш от квартала по така наречения черен път между Чолаковци и Дебелец. През лятото реката спадаше, показвайки бетонните основи, което бе идеално, защото никога не съм можела да плувам. Наблизо минава и железопътна линия с тунел и метален мост. Там беше тихо място. Слагах жълти стотинки, чакайки влака да ги премаже, докато стоях седнала с провиснали крака отгоре на тунела. Не твърдя, че е било разумно, но всяко поколение прави своите луди неща. Вие вярвахте, че света ще свърши с идването на 2000 година, 26 години по-късно всички сме още тук, нали.
-Как се случва така, че барманка се оказва художничка, създава от нулата собствен сайт, пише книги и създава комикс?
-Много просто. Пътя, по който тръгваш, не винаги свършва там, където очакваш. Като тийнейджърка рисувах през летата, които прекарвах с баба и дядо. Баба всеки ден от лятната ваканция при тях ме навеждаше над учебниците. Често се улавях, да си мисля, защо да уча сега, като може да играя на вън, но обучението беше непреклонно. За забавление между четенето от закуска до обяд, докато те спяха връзвах найлонова торбичка за конец и я пуснах през шестия етаж все едно е хвърчило. На пръв поглед няма смисъл, но в годините осъзнах, че са ме научили именно в такива моменти да правиш каквото трябва, не каквото е лесно и правят всичко други.
От там се роди мечта, да бъда първия художник, изработил български комикс. Но не исках да има просто нещо. Исках комикса да съдържа нашата история като нация. Да носи непреклонния дух на редица владетели, да показва че след толкова робство нищо никога не е загубено, но по онзи вълшебен и наистина мистериозен начин, по който се разказват български легенди край топлината на огъня и сенките в края на стаята.
Лора Н. Летящата
