TEᗰᑭTᗩTIOᑎ @kanelka - Tumblr Blog

Posts

awrkedas

mirrorsinner

tyk-sum

Понякога нощта идва тиха,

а понякога носи твоето име.

Не го изрича —

оставя го между сенките,

там, където сърцето ми те търси,

дори когато светът отдавна е заспал.

Има една празнина в мен,

която никой не вижда.

Стои между ударите на сърцето ми,

между всяка мисъл,

между всяка усмивка,

която се преструва, че е цяла.

Откакто си далеч,

времето не върви напред.

То просто обикаля около теб,

сякаш и самото то отказва

да приеме разстоянието.

Търся те в небето,

в онези безкрайни светлини,

които пазят тайните на влюбените.

И всеки път си мисля,

че ако красотата имаше лице,

щеше да носи твоите очи,

твоята усмивка,

твоята нежност.

Обичам всичко в теб.

Начина, по който мълчиш.

Начина, по който говориш.

Светлината, която оставяш след себе си,

дори когато те няма.

Обичам дори онези малки неща,

които може би никога не си забелязала,

а за мен са цели вселени.

И колкото повече минават дните,

толкова повече разбирам,

че липсата има тежест.

Тя се събужда с мен сутрин,

сяда до мен вечер,

и заспива в гърдите ми,

като рана, която отказва да зарасне.

Но кълна се в Бог толкова ми липсваш.

Липсваш ми по начин,

който не може да бъде описан.

Като дом, който не мога да достигна.

Като песен, която помня,

но никога не мога да чуя докрай.

Като сън, от който не искам да се събудя.

Понякога затварям очи

и си представям единствено това —

че си тук.

Че ръцете ти намират моите.

Че главата ми се отпуска на рамото ти.

Че най-накрая ме прегръщаш

и всички бури в мен замлъкват.

Защото не чакам чудо.

Не чакам съдбата да ми даде знак.

Чакам само теб.

И ако някой ден ме попитат

какво е любовта,

няма да им разказвам истории.

Ще им разкажа за момичето,

което превърна разстоянието в болка,

чакането в надежда,

а сърцето ми —

в място, което завинаги ще носи нейното име.

tyk-sum

Тайната на кафявите очи…

Има едни кафяви очи, в които потъвам всеки път, сякаш никога не съм принадлежал на повърхността. Не знам дали ме спасяват или ме погубват, но отдавна спрях да търся разликата. В тях има тайна, която никога няма да бъде изречена, любов, която няма право да съществува, но въпреки това гори по-силно от всяка истина. Срещаме се единствено в мълчанието, където погледите казват всичко, което устните не могат да си позволят. Светът би нарекъл това грях, съдбата – заблуда, а аз го наричам единственото място, където душата ми е жива. Ако можех да поискам само едно чудо, нямаше да бъде да бъдеш моя, а тази забранена любов никога да не изгасва, защото има огньове, които не топлят, а превръщат човека в пепел, и въпреки това никой не иска да избяга от тях. Бих направил всичко на този свят, бих преминал през всяка болка, бих се отказал от всяка мечта, бих понесъл всяка самота, само за да знам, че някъде съществуваш със същия пламък в сърцето си. И ако съдбата реши, че тази любов трябва да остане тайна, нека бъде така, защото някои чувства са прекалено истински, за да бъдат показани на света. Те не се нуждаят от обещания, не търсят бъдеще и не искат обяснения. Нужно им е само да горят. А аз ще продължавам да се губя в онези кафяви очи, дори да знам, че след тях няма спасение, защото има бездни, в които човек потъва не от слабост, а защото най-после е намерил мястото, където сърцето му принадлежи.