CATS

[kotkite]

Скотиш Фолд

Scottish Fold

История: Появява се случайно в Шотландска ферма през  1961 г. Стопаните на котката са впечатлени и продължават развъждането им. Дават на следващото поколение наименованието „Snooks”.  Официално породата е регистрирана през 1966 г., а до края на деситилетието е преименувана на Scottish Fold. През 1970г. временно спира развъждането и в Европа, поради зачестили заболявания на ушите, инфекции и глухота. Породата бива продължена в САЩ.

Структура: Средна по размер, заоблени от рамената до тазовия пояс. Мощни и компактни. Краката са средно дълги, здрави с овални лапи.

Форма на главата: Добре закръглена. Видни бузи и възгвалнички на мустаците. Къс нос с лека чупка.

Уши: Малки, насочени напред и надолу. Колкото по-малки, сгънати и приближени към главата, толкова по-ценни са. 

Всички малки котетa с раждат с прави уши, които се сгъват след третата седмица.

/Най-ярката отличителна черта на Scottish Fold са прегънатите уши.  Те се появяват в следствие на доминантен ген, който влияе на хрущялите на ушите. Тъй като  доминантен ген, всички Scottish Fold котки трябва да имат поне един родител със  сгънати уши./

Очи: Широко отворени, големи и изразителни. Срещат са два различни цвята на очите. Цветът им зависи от този на козината.

Опашка: От средна до дълга, но праворопоционална на тялото. Гъвлава и заострена в края.Гъвкава.

Козина: Къса, гъста, еластична, мека на пипане.

Цвят: разнообразен*.

Едноцветни (сини, черни, бели, пясъчни, шоколад

Многоцветни (арлекин, костенурково, ван),

Раирани: (различни таби-рисунки, мрамор, петниста окраска, тигров).

Късокосместа: гъста, плюш, мека.  

Дългокосмести: От средна до дълга, с рунтава опашка, видими кичури на ушите и пръстите на краката и грива, около врата.

Цвят: Всички цветове и модели, с изключение на сиамски и хималайски модел.

Очи: Големи, широки, срешат се два цвята.

Характер: Добри по характер, лесно приспособими. Игриви до късна възраст. Не са агресивни, в случай на опасност не нападат, а се отдалечават. Незнайно защо, им се отдава седенето на задни лапи. Те се изправят на тях, всеки път, когато нещо им привлече вниманието. Също така, често заемат ”Позата на Буда” и спят по гръб. Имат характерен глас, отличаващ се от обикновеното котешко мяукане.

[kotkite]

American Wirehair

Начало: Появява се като спонтанна мутация през 1966 в Ню Йорк. Изключително рядко срещан вид. През 1995 са само 74 на брой.  Породата се подобрява чрез американската късокосместа.

Структура: Средно големи. Гърба, раменете и бедрата са еднакво широки. Торса е добре закръглен.

Опашка: Стесняваща се към края, завършваща със закръглен връх.

Козина: различава се по къдравина от Cornish Rex, по това че притежава три типа косъм. Те са като гофрета, криви или извити, което им придава вълнообразен вид. Според  направеният генетичен анализ, всички видове косми са усукани. За предпочитане е козината да бъде еластична, къса, груба на пипане и много гъста. Структурата на козината се различава от всички други породи. Ако котката бъде нарешена, ефекта накъдрената прическа изчезва.

Цветове: Разнообразни*

Форма на Главата: Кръгла с изявени скули и добре развита муцуна. Мустаците са отпуснати и къдрави . В профил носа показва лека  крива вдлъбнатина.

Уши: Средни по размер, добре заоблени с нормална ширина в основата.

Очи: Горната част е оформена, като горния клепач е оформен, като половин бадем, а долният има изцяло заоблена извивка.  Цветът  им зависи от този на козината.

Характер: Добре балансиран темперамент. Игриви, но в същото време сравнително тихи.

[kotkite]

Birman

 История: Според старовековна легенда в един от първите будистки храмове в Бирма (днес Мианмар) живеели чисто бели котки. Те били почитани, като превозвачи на душите на свещениците, които според вярванията излизат на равнината на смъртта.

В храма била почитана златна статуя на богинята на трансформацията Tsim-Kyan-Kse със сини сапфирени очи.  Един от монасите, чието име било Мун-Ха имал красива котка на име Синх, която била верен спътник на неговите молитви. Един ден, мародери от Сиам нахлули в будисткия храм, решени да заграбят неговото богатство. Монасите смело се отбранявали но в продължителната схватка, вражеска ръка ранила смъртоносно Мун-Ха. Монахът паднал ранен в краката на статуята. Битката изглеждала напълно загубена, когато се чул силен крясък. Котаракът Синх, застанал върху главата на своя стопанин и претърпявал вълшебна трансформация. Козината му ствала златна, очите придобили същия небесно син цвят, като на богинята почитана в храма, а края на лапичката, стъпила върху белите коси на мъртвия монах, станала бяла, като неговия чист дух. Виждайки тази невероятна промяна, силите на останалите монаси се възвърнали и те победили нападателите. На другата сутрин, всички в храма котки са преминали през същата трансформация. През следващите седем дни котаракът Синх останал да стои на главата на своя господар, без да се храни или движи, след което починал възнасяйки душата на Мун-Ха в равнината на смъртта. 

Според друга история,в началото на ХХ век, храмът на Tsim-Kyan-Kse отново е нападнат. Двама западноевропейци Огюст Павие и майор Гордън Ръсел, помагат на няколко будиски свещеници и техните свещени котки да избягат в Тибет. Когато двамата се връщат във Франция през 1919 г., благодарните монаси им изпращат във Франция чифт котки от породата Бирман.

Според още една история, Бирманската порода котки пристига в Европа през 1919г. , когато един от наследниците на милиардера Вандербилт се сдобива с чифт котки по време на своя круиз на Изток. За двете котки той плаща цяло състояние на недоволен от тях служител в храма на Лао-Чун. Бирманският самец не доживява до края на пътешествието, но женската ражда свото потомство в Ница, Франция.

Друга история твърди, че появата на бирманска порода е резултат от прецизната селекция на френски развъдници. От 1925г. Бирманската порода е регистрирана във Френския фелиноложки регистър с името „Свещенна Бирманска”. 

Структура: Дълги и здраво, нито изящно, нито набито.

В идеалния случай, Бирманската котка има бели ръкавици на предните лапи, които  приключват в ставите на лапата. На задните лапи, ръкавици трябва да обхващат всички пръстите на краката и могат да са разположени по-висока от ръкавиците на предните лапи. Ръкавиците трябва да се простират до гърба на скакателната става и в тази област се наричат дантели. Дантелите завършват в една точка или като обърнато  V.  Предните ръкавици трябва да съвпадат; Задните ръкавици трябва да съвпадат; Дантелите трябва да съвпадат. Симетрично разположените дантели са сложни за постигане и са  трън в лапата на всеки развъдчик на Бирманската порода.

Опашка: Средна по дължина.

Козина: От средно дълга до дълга, копринени на допир с тежка грива около врата;

Бирманските котета се раждат чисто бели и след това развиват цвета си. Потъмняването на краката идва по-късно. Лапичките трябва да са розови.

Цветове: Различни*

(CFA са признати само четири оригинални цветове: син колърпоинт, шоколадов колърпоинт и колърпоинт люляк, тъй като това са естествените им цветове)

(TICA, в допълнение към четирите традиционни цветове, приема: канела, светлобежов, червен, и сметанов колърпоинт, канела, светлобежово, червено и сметана)

Форма на Главата: Широк и заоблен череп, леко плосък в предната част на ушите, пълни бузи и закръглена муцуна, здрава брадичката и тежки челюсти; носа е среден по дължина и ширина, римска форма в профил.

Уши: Широки, колкото високи, колкото се може повече настрани, заоблени краища.

Очи: Почти кръгли, добре раздалечени, с външния ъгъл се накланя много леко нагоре. Цвят синьо, колкото по-дълбок и по-виолетов, толкова по-добре.

Характер:  Едновременно активна и спокойна. Харесва човешката компания. Страхува се от силни шумове.

[kotkite]

Американска Късокосместа Котка

American Shorthair Cat

Начало: Донесени са от европейски Заселници в Северна Америка, които ги взимат със себе си на борда на корабите, за да защитят провизиите си от мишки.

Структура на тялото: Здраво и издръжливо телосложение. Средно голямо по размер. Малко по-дълго, отколкото високо. Гърба е прав и нивелиран. Добре развити рамене, гърди и задни крайници.

Опашка: Средно дълга, тежка в основата, изтъняваща с притъпен край.

Козина: Разнообразна*

Цветове: Най-разпространена е сребърната таби. Цветовете са разделени на четири групи: плътни цветове- черно, бяло, синьо, червено, и сметана; (комбинации от два или повече цвята), костенурково, синьо-крем, опушени цветовете, шарки на райета / кафяво, червено, синьо, сметана, и камея.

Форма на Главата: Голяма. С бузи на лицето. Открито излъчване. Силни челюсти, квадратна муцуна, дължината на носа е равна на ширината на лицето.

Уши: Средно големи, заоблени.

Очи: Големи, с широк горен клепач, оформен като половин бадем, долния клепач, оформя  изцяло заоблена извивка, широчина най-малко едно око между очите. Цвят зависи от цвета на козината.

Характер: Прекрасен ловец, притежаващ всички качества на домашна котка.

[kotkite]

British Shorthair

           Една от най-старите и разпространени котки в Англия. Тази порода се е появила във Великобритания преди около 2000 години, благодарение на Римската империя. Римляните, които отглеждали котките като домашни любимци и за контрол на гризачите, транспортирани тази късокосместа порода в Северна Европа и в най- отдалечените провинции на Британските острови.

Британската късокосместа котка участва в първото фелиноложко шоу в Кристал Палас в Лондон и породата става изключително популярна. За да се възстанови генофонда, към тяхната порода са добавени Персийски породи и късокосмести породи като Шартьоз. Тези усилия трансформират британеца в неговия сегашнен вид: голям, мощен, като мини-плюшено мече с пълно, кръгло лице и спокоен нрав.

Структура: Подобно на американската късокосместа, британска късокосместа котка е здрава и жизнена. Компактна и мощна, с кръгло, масивно лице и глава. Този дизайн на главата разграничава породата от други породи домашни късокосмести

Опашка: Средна дължина. Дебела в основата, изтънява и има заоблен връх.

Козина: Къса. Много гъста. Еластична и твърда на допир, без двоен подкосъм или пух.

Цветове: Въпреки, че синьото е най-често срещано, британска късокосместа може да има разнообразни цветове и модели. (Шоколад, лавандула, хималайски модел, или тези комбинации с бяло)

Форма на Главата: Кръгла и масивна, къс, дебел врат, кръгло лице и чело, закръглена с леко плоска равнина на върха на главата, брадичката е твърда и добре развита. Отличителна черта на муцуната са големите, кръгли възглавнички на мустаците, които придават специфично изражение. Къс и ширик нос.

Уши: Средно големи, широки в основата, закръглени в краищата и далеч едно от друго.

Очи: Големи, кръгли, добре отворени, раздалечени. Цветът зависи от цвета на козината и е много важно да бъде правилен.

Характер: Превъзходна порода, за тези, които често са заети и не се прибират вкъщи. Британската късокосместа е независима порода, която може да остава сама часове наред. В същото време се привързва силно към един от членвете на семейството и е възможно го следва от стая в стая. По време на игра предпочита да има твърда почва под лапите си.

Много интелигентни и лесни за дресиране, тази порода често се използва в различни кинопродукции и телевизионни реклами. Сред британската късокосместа котка има много филмови звезди, като Грабо в „Светът на Диска” по Тери Прачет, Чърч от „Гробище за домашни любимци” по Стивън Кинг, „Гарфилд”, постоянно усмихващият се Чесър от „Алиса в страната на чудесата” и др.

Alice In Wonderland - Cheshire Cat

[kotkite]

Американски Бобтейл

American Bobtail

Начало: САЩ / 1960

Легенда: Семейство, което е на почивка в Аризона, открива котка с къса опашка в индиански резерват. Взимат я със себе си у дома. При селекция с обикновена домашна котка,  поколението, което се ражда е с ъщо така с къса опашка. Така се поставя началото на тази порода.

Структура: По-дълги задни крака, които правят стойката по-задигната в задната част. Тялото е умерено дълго, полу-набито, забележима правоъгълна форма. Гръдният кош е  плътен и широк. Бедрата са развити и почти толкова широки, колкото гръдния кош.

Опашка: Може да са прави, леко извити, натъртвания, или да бъде малко навързани, опашката е къса, на половината път до скакателните стави (в покой).

Козина: Средна дължина на косъма. Устойчива при всякакви метеорологични условия. Двойна по състав/с подкосъм.

Цветове: Разнообразени. Всички категории.  Всички цветове.

Форма на Главата: Широка, без забележими плоски равнини. Размера е пропорционален на тялото. Има вдлъбната крива между носа и челото. Муцуната е широка, никога сплескана, изразени възглавнички на мустаците, носът е широк, леко наклонен. Челюстите са плътни и силни.

Уши: Широка база с леко заоблени върхове, средни на размер, добре е, ако имат и кичури.

Очи: С формата на овални големи бадеми. С Бленда под ъгъл до основата на ухото, средно раздалечени. Цветът им зависи от този на козината.

Характер: Интелигентни и приятелски настроени.

[kotkite]

American Curl

Начало: САЩ, 1981

Легенда: На верендата на една калифорнийска къща се появява странна котка с къдрави уши. Хората, които я намират са толкова впечатлени от нейните уши, че решават да продължат вида и.

Структура: Сходна с обикновенната домашна котка*

Опашка:

Дългокосместа: плътна и перната.

Късокосместа: Гъвкава, широка в основата, изтъняваща.

Козина:

Дългокосместа: Копринена на допир, минимален подкосъм;

Късокосместа: Мека, копринена, еластична, без плюш; минимален подкосъм.

Цветове: Разнообразени* (Всички цветове и модели, включително хималайски, дим, чинчила)

Форма на Главата: Клинообразна без плоски равнини, умерено-дълга, Носа е повече дълъг отколкото широк и леко се покачва от дъното на очите към челото.  Муцуната е леко закръглена без изразен преход към мустаците.

Уши: Къдрави. Умерено големи по размер, постоянно „будни”, поставени отгоре и отстрани на главата. Ушите са широки в основата и имат открита, извивка назад в плавна дъга. Ръба на ухото не тряба да докосва главата или ухото. Препоръчително е да имат косми в областа на ушната мида.

Желателно е къдравината на ушната арка (дъга, извивка) да бъде на минимум 90 градуса и да не надвишава 180 градуса. Малките котетата се раждат с прави уши, които се накъдрят от 3-5 дни след раждането им.

Очи: Големи,  по-скоро кръгли, овални отгоре и кръгли на дъното, върху лек ъгъл между основата на ушите и върха на носа. Цвят, ясни и блестящи, без връзка с цвета на козината, с изключение на сини очи са необходими в клас Колърпоинт.

[kotkite]

Балинез

Начало:1900г.

Не произлизат от индонезийският остров Бали, нито от където и да е в Индонезия. Наречени са балийски заради приликата на движенията с тези на танцьорите от остров Бали.

Към момента има два вида: Традиционна и Модерна.

Структура: Тялото е средно големо, грациозно, дълго, раменете и бедрата продължават същите елегантни линии на тръбна тяло, шията е дълга и стройна. Задните лапи са мало по-високи от предните. На предните лапи има 5 пръста, а на задните четири.

Опашка: продължава костната структура и е дълга, тънка, изтъняваща с цветна точка в края.

Козина: Без пухест подкосъм; средна дължина, прилепнала към тялото. Най-дълъг косъм трябва да има на опашката.

Цветове: Колър поинт. Ушите, „маската” на лицето, задните крайници и опашката имат цвят, контрастиращ с този на останалата част от тялото, което трябва да бъде еднотонно или с едва доловими оттенъци. Не трябва да има никакви бели учасъци и петна. С възраста козината е склонна да потъмнява.

Форма на Главата: Дълга, клинообразна глава със среден размер, в добро съотношение на тялото, плосък череп. Среден размер на брадичката и челюстта, носа дълъг и прав, продължение на челото, без прекъсване.

Уши: Впечатляващо големи, заострени, широки в основата, продължаване на линии на клина.

Очи: Дълбоки, ярки и  задължително сини. Бадемовидна форма, средно големи;  наклонени към носа в хармония с линии на главата и ушите. Неочертани.

Характер: Балинез са най-интелигентната порода от дългокосместите котки с коефицент 9–10. За сравнение: Персийските породи са с коефицент- 6 а Хималайската порода- 7.

[kotkite]

Bombay Cat

Начало: Създадена през 1950г, в опит да се  разработи порода котка, която притежава от структурата на Бирма, но с елегантна черна козина и очи от мед вместо кафява козина и жълти очи. Името и е дадено на Бомбай, Индия, земята на черния леопард.

Структура: Тясно свързана с породата Бурмис.  Тялото е средно по размер; мускулесто; компактно; не са дългокраки и са изненадващо тежки за размера си. Новородените котета се развиват бавно и придобиват цвета на очите и козината си най-малко след  четири месеца. Опашка: Права; средна по дължина.

Козина: Фин, къса, плътно прилепнала

Цветове: Черно до корените.

Форма на Главата: Заоблена, лицето няма остри ъгли, значителена широчина между очите, добре развита муцуната; в профил се откроява здрава брадичка. Уши: Средни по размер, добре раздалечени, наклонена леко напред, широки в основата, с леко заоблени върхове. Очи: Разположен далеч един от друг ; заоблени. Цветът варира от злато за мед, но в никакъв случай зелени или сини. Характер: Търси човешката компания и не обича да бъде сама.

[kotkite]

Chartreux

Легенда: Високо в алпийската част на югоизточна Франция, се намира католическия манастир и главна обител на ордена на Картезианците "Гранд Шартьоз". Средновековният манастир се е станал известен още на съвременниците си с две свои изобретения. Създаването на световноизвестен жълт и зелен ликьор Шартьоз, който в нач. на 18 век век, се произвеждал в обителта в ограничени количества за продажба. И отглеждането със същите умения и всеотдайност на едноименната порода котки зад стените на манастира още през Средните векове.

 Манастирът е основан през 1084 от Св. Бруно, но котките, пристигат там в края на кръстоносните походи през 13 век, когато завръщащите се у дома рицари, донасят със себе си плячка от ограбени стоки, сред които и сини на цвят котки. Монасите селективно отглеждат породата, за да има тихи гласове, които да не нарушават техните медитации и използват уменията на котките за да се предпазват от вредители... Тази история не може да бъде проверена и доказана днес. Истината е, че всъщност никой не знае откъде идва Шартьоз, но със сигурност се  е появила преди доста векове. Проверената история на известната европейска порода започва през 16 век, в съответствие с литературата на периода. Френският биолог Комте Де Буфон пише своята Естествена История (Histoire Naturelle) в която изброява четири породи котки, общи за Европа по това време. Според неговата класификация те са: Битови, Ангора, Испански и Шартьоз.

Съвременната история на породата започва през 1920 г., когато две сестри  открили колония от сини котки на малкия остров Бретан, край бреговете на Франция. Тези котки живеели около болница в града заедно с котки, които отговарят на описанието на породата Шартьоз. Сестрите решават да разработят породата и през 1931 г. първите котки от тази порода вече са факт във Франция.

  Структура: Телосложението на Шартьоз е здраво, средно дълго, с широки рамене и гърди, стабилно разпределена мускулна маса, отличаваща се с твърдост и плътност. Общото впечатление за тялото е набито и с необичайно стройни крака към него, които му придават изключителна пъргавост и ловкост. Тази котка е надеждна френска порода, ценена от столетия заради своите ловни качества и гъста, водоотблъскваща козина. Мъжките екземпляри са много по-големи от женските и съзряват полово по-бавно (около 2 години).

Опашка: Умерена дължина, тежки в основата, изтъняваща към края с овален връх.

Козина: Средно-къса.  лека текстура. Има специфична "овча козина" на врата и хълбоците. Еластичен подкосъм с по-дълъг защитен пласт.

Цветове: Еднороден цвят за цялото тяло. Всички нюанси на синьо-сиво  и пепелно. Специфичен сребърен оттенък.

Форма на Главата: Закръглена и широка, пълни бузи, мощни челюсти, високо чело, мек контур на силуета. Сравнително малка муцуната, която леко се стеснява и заостря. Прав нос със средна дължина и ширина, със слаб наклон на нивото на очите.

Уши: Средни по височина и ширина, поставени високо на главата.

Очи: Заоблени и открити, будни и изразителни.

Цвят: Mед и злато.

Характер: Игриви дори в напреднала възраст. Като цяло много здрави и добра компания за път. Не са агресвни и лесно се разбират с деца, както и с други животни. Имат тих глас.

Шартьоз на име е талисман на най-големия джаз фестивал в света „Монреал Интърнешънъл Джаз Фестивал” (Montreal International Jazz Festival). Името му е Сте Кет и е кръстен на улица Sainte Catherine в Монреал.

[kotkite]

Nebelung

Етимологията на името Нибелунги е спорна.  Възможно е да произлиза от nebulones ("мрачни", от нем. Nebel, "мъгла") – с които се обозначавали франките; Има предположения, че Нибелунги е  бугрундско фамилно име, заимствано от франките. Името Нибелунги се свързва и с  скандинавсото Niflungar — деца на тъмнината , както и със исландското nifl - Нифълхейм – задгробен свят. т.е. като "подземните пазители на съкровищата".

Най-известната легенда на Нибелунг отпраща към средновековната немска сага за бургундската кралска династия на Нибелунгите.  Богатството на нибелунгите, породило множество митове и легенди, сред които знаменитият епос „Песен за Нибелунгите”. Бургундската династия притежавала несметни богатства, завладяни от Зигфрид-краля на земята на нибелунгитеи неговите синове Нибелунг и Шинбунк. Те били придружени от приказни същества-великани с необикновенна сила и умения и се сблъскват с дракони, джуджета, използвайки редица магьоснически хитрини. С времето думата «нибелунги» станала нарицателно име и с нея се назовават митичен род джуджета, владетели и пазители на съкровищата. В легендата за Нибелунгите, съкровищата се разглеждали, като  олицетворение на властта: могъщ е този, който притежава златото.  Възможно е породата котки Нибелунг да носят името на две от централните фигури в сагата –немският войн Зигфрид и исландската кралица  Брюнхилда или да са съвкупен образ от пазителите на съкровищата.

Първото и офциално представяне е през 1986г.

Поддържа стандарта на Руската Синя котка, но с по-дълга козина. Сравнително нова и рядко срещана порода.  Призната от всички асоциации.

Структура: Средно по големина тяло  с тенденция към издължаване, добе замусклулено. Изненадващо тежки.

Опашка: Дълга. Дебела в основата и изтъняваща към края.

Козина: Мека на допир и двойна по състав. Мъжките имат лъвска грива около врата. Дължината на косъма върху опашката е по-дълъг, отколкото по тялото. Зад ушите и между пръстите на краката също имат кичури.

Цвят: Красив, блестящ сив цвят, със сребърен блясък.Връхчетата на косъма са светли, което им придава специфична аура. 

Форма на главата: Главата е по-скоро заострена, отколкото заоблена. Прав нос и плоско чело.

Уши: Големи, заострени в края и поставени високо на главата.

Очи: Овална форма, на цвят варират от жълтеникаво зелено-до зелено.

Характер: Добродушни и интелигентни. Живее най-добре на закрито. Традиционалист по отношение на обстановката. Обича компанията на стопаните си, но се държи на разстояние от непознати.

[kotkite]

California Spangled Cat

Калифорния Spangled Cat е нова порода котка, с десен, наподобяващ леопард, създадена преди всичко заради за прекрасната си окраска.  Това е рядко срещана, скъпа и луксозна порода, чиято цена започва от 2 500$.

Калифорния Spangled Котките са кръстоска между много котки, като абисинска, американската късокосместа, Британска късокосместа. Въпреки дивия си външен вид, това е напълно домашна порода.

История:

Предисторията на този вид започва през ’50-те години на миналия век, когато британският антрополог и археолог д-р Луиз Лийки е на експедиция в Африка, където провежда палеоантропологични изследвания за развитието на човешката еволюция. След дългогодишни разкопки в Източна Африка Лийкс открива останките на Хомо Хабилис-изчезнал вид предшестващ човешкия род, живял преди приблизително 2,5 до 1,8 милиона години. Времето прекарано в Африка сблъсква  археолога с редица от проблемите на континента, които рефлектират на по-нататъшната социална ангажираност на Луиз Лийки. Той има важно участвие в създаването на организации за бъдещо изследване на Африка и защита на дивата природа.

През 1970г. американският автор и сценарист на Холивуд Арнолд Пол Кейси Младши, посещава Луиз Лийки в Африка. Кейси е потресен от тежкото положение в което се намират африканските диви котки и най-вече на леопардите, които са безразборно убивани заради ценната им кожа на земята, която преди е принадлежала на дивите котки. Лийкс и Кейси разглеждат проблема и търсят решение за неговото популяризиране, достигайки до идеята, че ако хората имат една домашна котка, която изглежда, като мини-леопард, те ще имат конкретна причина да се отнасят сериозно към опазването на дивите котки. След завръщането си от Танзания, Кейси, насърчаван и вдъхновен от Лийки инициира програма за развъждане, осъществена в рамките на 11 котешки поколения. Всяка порода котки от участващите 11 е описана и въведена в породата, за да придава специфична характеристика на котката. Всичко това се описва подробно в компютърна прогрма, предназначена за записване на кръвната линия.

Целта на програмата, разработена от Кейси е в три насоки:

Да насочи общественото внимание към тежкото положение на леопардитев Африка

Да обезкуражи сляпото следване на модните тенденции в кожените палта от екзотични видове.

(Кой би искал палто, направено от кожа, като на неговия домашен любимец?)

 Да отговори на ексцентричната нужда на богатите да отглеждат леопард у дома.

През 1985 Кейси привлича една малка група от животновъди, за да спомогне за насърчаване на Калифорния Spangled. В този момент той формира Калифорния Spangled Cat Association (CSCA), не само за по-нататъшно Калифорния Spangled, но да работят за опазване на застрашени диви котки.

През 1986г. Кейси прдеставя на широката общественост Spangled Cat в кампния в холивудски стил. Неговото „произведение” е презентирано в луксозният, коледен каталог на Нимън Маркус с цена от 1.400$.  Рекламирането на Калифорнийската петниста котка в каталог, който продава кожени палта разгневява много природозащитници. Фелиноложките дружества също са недоволни от факта, че програмата за развъждане е проведена без тяхното пряко наблюдение, а от своя страна Ниймън Маркус също е ядосан, когато разбира, че кампанията всъщност цели да ограничи закупуването на изделия от едтествена кожа и палта от редки видове животни.

Разразилите се събития в публичното пространство предизвикват огромен интерес. Neiman-Marcus получават стотици запитвания за котките и получава много повече поръчки, отколкото Кейси би могъл да предостави. Евентуалните собственици са интервюирани, за да се гарантира, че те ще осигури подходящ дом за Spangled. Тази публичност дава възможност на Кейси да  разпространи посланието си за опазване, но голямото търсене на Калифорнийската петниста  котка забавя процеса на развитието на породата и към момента, собствениците на тази порода са  малобройни и разпръснати по целия свят, което понякога налага да изпращат своите котки на големи разстояния, за да бъдат размножавани.

   Първото впечатление е за мини-леопард с неговата специфична дива походка на хищник. Предните крайници завършват с почти 90 градусов ъгъл в лакътя, което позволява на тялото да се „вози” ниско.

Структура: Дълго, силно, цилиндрично тяло. Много добре развита мускулатура.

Опашка: Съразмерна с тялото, срдно плътна с тъп връх.

Козина: Къса на гърба, отстрани, на шията и лицето и малко по-дълга на опашката и корема.

Цвят: Сребро, Бронз, Кафяво, Злато, Червено, Синьо и Дървени Въглища.

Петната трябва да бъат кръгли, допустими са също квадратни, овални или триъгъни форми.(Без полумесец, отвор, рае, мраморни шарки или бели петна). Петната трябва да бъдат в рзък контраст с цвета на фона, ясно видими и драматични.

Форма на Главата: Изваяна форма със средна дължина и ширина,  широки скули, леко куполно чело и добре развита муцуна. Нежно разграничени нос и чело. Ясно изразени възгвалнички на мустаците.

Уши: Широки. Приблизително равни на ширина и височина, поставени високо.

Очи: Форма на отворен бадем; леко скосени. На цвят могат да бъдат кехлибарени,кафяви, какао, сиво-кафяво, пясъчни, жълто-сиви.

Характер: Любопитни, Интелигентни, забавни, атлетични и предани на стопаните си.

[kotkite]

Cheetoh

Cheetoh

Една от най-новите породи котки, получени от кръстосването на бенгалска котка и оцикет. От декември 2011г е регистрирана, като отделна порода от TICA.

  Структура: Висока на ръст. По-високи задни крака, придаващи специфична ловна  походка. Мъжките достигат до 22кг. Женските са по-малки и рядко достигаат повече от 15 кг. 

Форма на главата: Съразмерна с тялото.

Опашка: Дълга. Широка в основата и стесняваща се към края.

Козина: Кадифена на допир, плюш.

Цвят: черно или кафяво-петнисто, злато, черно-пъстро сребро и злато. Важно е петната да са с отчетлива, правилна форма и да имат контраст с козината.

Уши: Големи и широки в основата.

Очи: Бадемовидна форма. Цвят: В разработка*

Характер: Интелигентност, залегнала в селекцията и ограничени „диви” качества, но дива на вид.

[kotkite]

Корат

Korat

Котките Корат се споменават  за първи път в древен сборник със стихове, т.нар.„Книга със стихове за котките“, написана  между 1350 и 1767 г. В Тайланд, някогашния Сиам. В книгата, писателите на документа описват породата Корат, като „котка на късмета с очи, имащи цвят на ориз, които светят като капки роса върху лотосов лист и тяло с цвета на дъждовен облак  и сребро”.

За разлика от сиамските котки, които са били притежание предимно на благородници, Корат са били котки на обикновенните хора. Те рядко се продавали, но пък за това се подарявали като специален израз на уважение и почит. Всяка двойка младоженци сключили брак, получавали котка Корат, за да им донесе щастие и разбирателство в брака. 

Котките Корат са смятани днес за една от най-чистите породи и видът им е сходен  с този на техните диви предци, които бродели из джунглите на Малайския полуостров.

За първи път Корат е изнесена от Тайланд, през 1959г. Американката Жан Джонсън живее в Банкок заедно със съпруга си и в продължение на шест години, се опита безуспешно да си купи чифт котки Корат. През 1959 г. тя е най-накрая получила една двойка от тайландското правителство.

За да се избегнат генетични мутации, Джонсън кръстосват породата корат със сиамски котки, тъй като те също са от Тайланд. След това тя внимателно изключва от програмата за развъждане всички котенца с характеристиките на сиамски.

През 1960г. все повече котки от породата Корат са получили разрешение да напуснат Тайланд. От 1966 г. е призната от всички фелиноложки асоциации. Породата е рядко срещана и горещо се насърчава отглеждането и развъждането и.

Днес е почти невъзможно да се намери  и изнесе Корат от родната му земя. През последните години номера е драстично намалял и тези, които остават са високо ценени от тайланският народ,  които все още вярва,че котката е символ на добър късмет.

Структура: Полу-набито и мускулесто тяло. Широки гърди с добро пространство между предните крайници.

Опашка: Средна дължина, по-тежки в основата, стесняваща се към заоблени върха

Козина: Гъста, Цвят: сребристо син, без ивици, маркировки или затъмнени участъци. Постигат оптимален цвят 2-4 год. възраст. Връхчета трябва да са сребърни, за да съдействат за ефекта на сребърен ореол.  

Форма на главата: С форма на сърце, с широчина между очите. Лека крива надолу към  брадичката, описваща формата на сърце и слаб наклон между челото и носа. Брадичката и челюстта са силни и добре развити.

Уши: Големи със заоблени върхове и широка база в основата, високо поставени върху главата.

Очи: Големи и светещи. Отворени и изглеждат извънгабаритни за лицето. Когато са затворени, се забелязва косо поставена извивка. Цветът се променя докато котката съзрява. Светло зелени за предпочитане, но се приема и оттенък на кехлибар.

Характер: Социални, активни, пълни с живот. Интелигентни и привързани към стопаните си.

[kotkite]

Turkish Angora

Turkish Angora

Рецесивният ген, който предизвиква спонтанна мутацията за дълъг косъм при котките, се наблюдава от векове и се случва най-често при кръстосване на котки в затворени, планинските райони с ограничено външно вмешателство, каквото е и езерото Ван в Турция. (Френският биолог  Дe Буфон, пише в своята книга през  1700, че котките с дълга козина са произлязли от Мала Азия.)

История: Според легендата, основателят на ислямската вяра Мохамед (570 632 от н.е.), толкова обичал котките, че веднъж отрязал ръкава си, а не да наруши съня на своята любима Ангора, която спяла в ръцете му.

Котките от порода Ангора били наричани по-рано Анкара на името на турската столица. (името на Анкара е Ангора до 1930 г.)

Дългокосместите котки са внесени в Европа от Турция, Персия, Русия и Афганистан в края на 1500г.

В нач. на миналия век, Ангора била много ценна котка. На голямата изложба в Лондон през 1890г, собственикът на една от тях отказал да я продаде за 5.000 $.

През годините по-предпочитана става Персийката и ангора започва да се добавя в развъждането, заради нейната дълга козина. Започва безразборно селектиране и породата престава да съществува, като чиста порода. В нач. на 1900г.  правителството в Турция заедно със зоопарка в Анкара, разработват програма за развъждане, която цели да запази чисто белите котки със сини и кехлибарени очи. Тази програма, продължава и до днес.

Чисто белите котки Ангора със сини очи често са напълно или частично глухи. Това не е дефект в породата, а дефект в доминантния ген  W, който създава бяла козина и сини очи. Ако двете очи са различни по цвят, Ангорките са глухи само с едното ухо, откъм синеокото око.  Но това не им пречи да се адаптират към заобиалящият ги свят.

Структура: Грациозна, средно голяма котка. Торса е дълъг и тънък, раменете са същата ширина, като бедрата. Задната част е по-висока от раменете. Твърда мускулатура.

Форма на главата: От малка до средна, пропоционална на тялото, гладък клин.  

Уши: Големи, широки в основата, заострени, с пискюли, високо поставени.

Очи: Големи, с бадемовидна форма, косо леко нагоре с отворен изразяване. Цвят всички нюанси на зелено, златно, зелено злато, мед, синьо, или странни очи, няма връзка между очите и цвета на козината.

Опашка: Дълга и заострена по структура с огромен обем . Козината е по-дълга, отколкото на тялото.

Цвят: Всеки цвят или шарка, с изключение на тези, показващи хибридизация, в резултат на цветовете шоколад, лавандула, Хималайски модел, или тези комбинации с бяло.

Характер: Често се радват на водата. Интелигентни и игриви.

[kotkite]

Siberian

История: За първи път се споменават в руски публикации от 16в. с името „бухарски котки”. Срещали се из цялата територия на Руската империя.

Няма точни данни, кога бухарските котки са се появили в Сибир. По това време коренното население водело номадски начин на живот и нямали нужда от котки. Възможно е  преселници от  западната част на Русия пристигайки в Сибир да са довели със себе си своите котки или да са опитомили местни такива.

Името им „бухарски” вероятно идва от територията на Бухарският Емират, обхващащ днешните територии на Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. И в такъв случай,  породата бухарски котки попада в Сибир, чрез търговците от азиатските страни с, които по това време има активни икономически контакти.

Съвременните фелиноложки изследвания допускат, че ангорските, сибирски и персийски котки имат общи предци-преселници от Малла Азия. Съвременната сибирска порода котки се е формирала на  територията на изток от Урал, което е способствало за дългата, плътна козина, предпазващо животното от студа. Със сигурност участие в генетичния фонд имат и дивите горски котки.

Наименованието „Сибирски” , котките получават заради своя голям размер. В руските представи, такава голяма котка, която с лекота понася ниски температури, може да идва от голяма и негостоприемна територия, какъвто е Сибир.

Структура на тялото: Големи, отстъпват само на Мейн Кун по размер и често тежат повече от 8 кг. Масивна костна структура.  Краката са умерено дълги. Задните крака са по-високи от предните, лапите са заоблени и окосмени между пръстите.  

Опашка: Широка в основата, леко стесняваща се към края с тъп връх.

Козина: Винаги три слоен.

Дължината е от средна до дълга. По структура варира от мек до груб косъм. Наличие на подкосъм. Възможни са метерологични промени.

Цветове: Разнообразни*

Мраморна, тигрова и Таби имат знака "М" на челото.

* не се допускат шоколад, лилаво, канела, светлобежово, както и техни комбинации с  бяло

Форма на Главата: Голяма, трапецовидна със закръглен контур. Добре хармонираща с тялото. Шията е здрава, къса и силна. Главата е по-широка в горната част на черепа и има смекчен преход към муцуната и скулите. Носът е леко извит, с постоянен наклон.  Брадичката съвпада с носа, заоблена и закръглена.  

Уши: Големи, закръглени, леко наклонени напред. Идеалното разстояние между ушите трябва да бъде равно на тяхната ширина в основата. Желателно е да имат кичури, като на рис.

Очи: леко повдигнати в клепача, Разстоянието между тях е по-голямо, отколкото ширината на очите. Цветът им е независим от този на козината.

Характер: Много добри родители, чистоплътни(дори съвсем малките котки от сибирската порода се умиват сами). Общителни и приятелски настроени. Обичат да живеят по двойки.

Могат да се гледат без проблем от хора, алергични към котки, тъй като сибирската порода котка произвежда по-малко протеин виновен за алергиите.

[kotkite]

Main Coon.

Една от най-старите породи домашна котка в Северна Америка и по-точно от щата Мейн.

Произход: Най-известната легенда за произхода на породата Мейн Кун се свъразва с Кралицата на Франция Мария-Антоанета. В навечерието на Френската Революция Мария Антоанета се опитва да избяга от Франция с помощта на капитан Самуел Клиф. Тя нарежда на кораба му да бъдат натоварени някои от най-ценните и вещи, сред които любимите и шест турски ангорски котки. Съдбата и е предварително решена от представителите на радикалното политическо движение на якобинците, целящи унищожаването на абсолюната монархия. Така, Мария Антоанета е екзекутирана на 16 октомври 1793г. в разгара на Революцията. Корабът отплавал без нея и акустирал на Североизточното крайбрежие на пристанището в Мейн. Дългокосместите котки дошли в Новия Свят в продължение на поколения се кръстосват с други породи местни късокосмести и създават новата порода Мейн Кун.

Необичайният външен вид на Мейн Кун с неговата огромна опашка, връхчета на ушите, като на рис, мъхестите крачета и големият размер на тялото създали многобройни необикновенни истории за произхода на тази порода. Според една от тях, Мейн Кун е е хибрид между домашна котка и миеща се мечка (което разбира се е биологически невъзможно). Друга история твърди, че породата се е формирала, чрез кръстоската на домашна котка с рис.

Съществува и разказ за капитан на кораб на име Куун, който през 1700г., акустира на Североизточното крайбрежие на Америка и има на кораба си дългокосмести котки, от които в последствие се появява и породата.Наличието на котки на плавателните съдове е напълно вероятно, тъй като моряците имат нужда от тях, за да следят популацията на гризачите по своите кораби, които по това време са ветроходни и плъховете нанасят вреди на техния такелаж. Като бивши моряци, котките от породата Мейн Кун имат водоотблъскваща козина и обожават водата. 

  Структура: Едни от най-големите котки. (стигат до 12 кг. и 40 см. на височина). За да достигнат потенциала на своя размер са им нужни около 5 години, докато при други породи котки е неоходима около 1 година. Имат правоъгълно, солидно мусколесто тяло с широк гръден кош.

Много от оригиналните котки Меин Кун, обитавали района на Ню Инглънд в Североизтона Америка имат Полидактилия. (един или повече пръсти на краката от обикновено)Този факт по никакъв начин не вреди на здравето на котките и има частни селекционери и организации, заети с опазването на полидактилията в породата от изчезване.

Отличителна черта при тях е знака N над очите.

Средни и големи; мускулесто; Широк гръден кош; Тялото трябва да е дълго, за да се създаде един добре балансиран правоъгълна вид.

Опашка: Дълга, рошава, широка в основата и заострена; Наподобява опашката на миеща се мечка(енот). Косментата покривка пада тежко.

Козина: Възможни са два варианта: дългокосместа и средно дълга козина. Космите са прави и рунтави;  по-къса върху раменете и главата и по-дълга върху стомаха. Има лъвска грива, около врата си. Влияе се от сезонните промени и имат по-дебела козина през зимата и по-тънка през лятото.

Цветове: Най-често срещаната е кафяво таби, но се среща широка гама от цветове.

Форма на Главата: Средна ширина и дължина, квадратна муцуна и високи скули, солидна брадичка; носа е средно дълъг, леко вдлъбнат в профил, С най-дългите мустаци регистрирани някога(почти 20 см!).

Уши: Големи и с пискюли на върха, широки в основата, поставени високо и добре раздалечени.

Очи:  Големи, широки, леко скосени с наклон към външната база на ухото. Цветът трябва да бъде нюанси на зелено, злато, или мед. Синьо и различен цвят на двете очи са приемливи само при белите котки.

Характер: Имат над среднатата интелигентност при котките, което помага лесно да се обучават. Имат приятни гласове и навика да водят „диалог” или „да отговарят” на собствениците си. Дълголетни.