Peter Solarz
KIROKAZE
Lint Roller? I Barely Know Her

祝日 / Permanent Vacation

JBB: An Artblog!
taylor price
AnasAbdin

pixel skylines

⁂
DEAR READER
will byers stan first human second
PUT YOUR BEARD IN MY MOUTH

blake kathryn

Discoholic 🪩
NASA
d e v o n
art blog(derogatory)
trying on a metaphor
Sade Olutola
we're not kids anymore.

seen from Malaysia
seen from Philippines

seen from Türkiye
seen from United States

seen from Malaysia

seen from United States
seen from Türkiye

seen from Germany
seen from United States

seen from Germany

seen from United States

seen from Singapore

seen from Australia

seen from Türkiye

seen from United States
seen from Estonia
seen from United States
seen from Germany

seen from Malaysia
seen from T1
@lovebgquotes
Кажи
Кажи ми поне правилата,
щом малки игри ще играем.
Мъжът си ти, аз съм жената,
но всичко е сякаш на заем.
Когато звъни телефона
и чуваш отсреща гласа ми,
аз всъщност говоря ли нещо,
или си играем на думи?
Когато до тебе заспивам,
но празни са моите устни,
дали любовта ни я има,
или си играем на чувства?
Задай си, любими, въпроса,
на всички игрички накрая,
обичан ли искаш да бъдеш,
или изигран.
За да зная.
Мариета Караджова
"...Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина го обичаш...
Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб. Чувстваш се сигурен с тях. Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно. Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание. Трудното е да обичаш някого, не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е..."
Башар
Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си - какво да си говоря с някой, който е далеч от светоусещането ми. Самотата не е да си сам, а да си свободен. И да бъдеш себе си. Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти. Тогава е страшно.
Няма да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.
Няма да се извинявам,че понякога избирам да съм начумерена и сърдита. Просто фалшивите усмивки не ми приличат.
Няма да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него. Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого.
Моника Белучи
Не омеквай, че виж к'во става
Сега
Не, не е заради секса.
Не е и заради любовта, ако все още някой го нарича така.
Заради чувството е.
Заради тяло в тяло.
Заради дъха ти, който усещам насочен във врата ми.
Заради усещането.
Ръцете ти по мен.
Душите ни, които се прегръщат.
Въздуха в стаята, ароматът на парфюма ти.
Засиленото дишане.
Чувството, че този някой иска да с теб в този момент.
Не мислим за след това.
Мислим за
СЕГА.
- е.
Сещам се как като бях по малка, светът ми се въртеше около една топка, един обрач и ластик. Нямах търпение да се събудя, да закуся и да съм като войник пред блока, готова за днешните приключения. Без всякакви социални мрежи. За съжаление, все по малко виждам деца, които си играят пред блока или деца, които не знаят какво е инстаграм. Малко тъжно звучи, но пък и аз не го вярвах. Мислих оптимистично, с надежда че това няма да повлиае до такава степен на младото поколение, но ето ме и мен, вървейки към дома, пиша това на моят мобилен телефон. Не вярвам някой да е забравил какво е да ти се заглещи топката под спрените автомобили пред блока или пък да молиш някой от първия етаж да ти услужи с чаша вода, защото си се изморил от всичките игри. Някой ще кажат “ех какво детство си имала ти..”, да, но аз помня времето, в което да имаш мобилен телефон беше повод за възхвала, малко хора можеха да си позволят този лукс да имаш нокиа. Понякога се замислям върху това дали поколенията, които предстроят да се раждат, дали ще си имат някаква представа за истинското значение на думата детство? Тази дума е с различно значение за всички, но навярно носи онази топлина у душите ви, която носи и на мен. Детсво, в което винаги бих искала да се върна, детство, което винаги ще грее у мен.
Но нека е за кратко и да му се насладим, и повече да ни боли.
Разсъждения 0.1
Не е ли странно как живота те завърта ? До вчера сякаш бяхме всички на 15 години . В един момент спираш и се оглеждаш . Къде стигнах ? Какво направих ? Къде съм сега ? Оглеждаш там където стоиш и осъзнаваш как времето е минало толкова бързо . Променят се приятелите , променят се местата на които някога си живял . Не усещам живота . Не усещам природата вече по онзи странния , хубав начин . Загубих себе си по пътя . Сякаш някой ме е изключил . Не чувствам , не обичам , не мога да се насладя на нищо . Непукизъм .Никой, никога няма да ме разбере колкото и да ми се иска . Самата аз не се разбирам понякога , а толкова много любов има в мен , която искам да разпръсна . Скрита любов някъде там в сърцето ми .
За всичкото това време мисля, че единственото което научих, е как да скривам чувствата си.
Колкото повече го искаш, толкова повече ще те боли след това.
А на мен ми стигаше и цвете откъснато до пейката, на която седим. Дори няма значение какво, не познавам толкова цветята. По негов избор. Просто цветче. С корените, с калта от есенния дъжд. Няма значение. Той да избере. И той избра. Избра онази, която зачита само купени цветя.