Любовта на пеперудата

.

[lubovtanapeperudata]

Това, че вече имаме "наши места" ме плаши...

[bookadictive]

“Тя го чакаше горчиво и безнадеждно, сякаш виждането с него беше последното, съмнително действуващо лекарство, което можеше да я извади от състоянието ѝ.”

Д. Димов //“Тютюн”

[bulgarianstranger]

Възглавницата отново мълчаливо попива сълзите ми.

[bulgarianstranger]

Много иронично.

Обиждаш мен с думите,които описват теб.

[bulgarianstranger]

Гледам много бързо ме забрави.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

“Не съм готова да те забравя…”

—

h;

нито сега, нито някога…

[bulgarianstranger]

Да пием за нощите,в които лежим разбити в леглото,а сълзите капят по възглавницата.

[bulgarianstranger]

Един ден ще приседнеш до мен и ще искаш отново да сме заедно,но аз ще съм те забравила,както ти го направи,когато най-много имах нужда от теб.

[nightskyfulloflies]

Уж си го преживява ама като усетиш, че някой има като неговия любим парфюм и ти спира сърцето.

[only-bulgarian-things]

“Всъщност не бях влюбен в нея, обаче изпитвах някакво нежно любопитство.”

— only-bulgarian-things.tumblr.com

[babyanimalgifs]

[bemyshunshine]

“Няма друга действителност освен тази, която човек си създава сам.”

— Д. Димов, “Тютюн” (via bookquocite)

[bookadictive]

“Тя беше умна и човек можеше да разговаря с нея за всичко, а жените от тоя вид…се броеха на пръсти…”

Д. Димов, “Тютюн”

[kasvetlibulutlar]

[lubovtanapeperudata]

Той не обича да бъде ревнуван, а аз не обичам да бъда лъгана...

[hismami]

No time for fake people

[adrenaline]