В нашият вход дойде да живее баба. Баба Искра. Беше на 84 години. Мила, приятна старица, винаги в добро настроение, усмихната, приветлива. За мен тя е влиятелна!
Първата и работа беше да украси входа със саксии с цветя. Красота! На следващият ден най-ярките цветя ги нямаше, бяха откраднати. По близките спирки можеше да се видят мургави продавачи на саксии с цветя, саксиите на баба Искра...
Със съседите решихме да заключваме входа и да сложим домофон. А баба Искра сложи на стените в рамки цитати от известни хора, събуждащи съвестта. И отново сложи саксии с цветя. Уютно!
На стълбището започнаха да се събират шумни тийнейджъри. Нашата баба излезе и... им предложи вода и сокове. Те дълго и се смяха. Строшиха саксиите, събориха рамките.
На следващия ден тя отново постави цветя обратно и окачи рамките с цитати от класици. Под таблото за обяви до пощенските кутии подреди книги. Пак дойдоха юношите. Шумяха, провикваха се. Тя излезе и ... им предложи чай, вода и от нейните току що изпечени сладкиши, миришещи вкусно на дом. Децата не можаха да устоят. И на тръгване дори си взеха книжки от рафтчето с обещание да ги прочетат. Цветята не барнаха, рамките също.
На следващия ден тя изнесе пластмасова бутилка с вода, така че всеки, който реши да се погрижи за цветята, да може да ги полее. И ... нови книги. Вечерта дойдоха тийнейджърите и за наше учудване те ... поливаха цветята, смеейки се тихичко, бърбореха дружелюбно. Баба се върна при тях с нейния чай, кифлички и друга пълна бутилка с вода. Помоли децата да се грижат за цветята.
Тийнейджърите започнаха да идват във входа всеки ден. Възмутен съсед дори извика полиция. Когато полицаите започнаха да разпитват децата, нашата баба излезе и каза, че са нейни гости, дошли за книжки и да помогнат за цветята. Дори на тръгване на полицаите връчи книги и от нейните сладки и ги изпрати с „Бог да е с вас, момчета!“
Скоро имахме изненада. Майстори монтираха истинска библиотека във входа и до нея висна обява:
„Молба! Ако имате вкъщи интересни книги, вече прочетени от вас, моля споделете ги! Бъдете така добри. А тези, които са си взели да четат върнете ги, като свършите, ако обичате. Те могат да са нужни и важни и за друг!“
Входната библиотечка се запълни с книги. Монтирахме втора. Цветя започнаха да изнасят и други наши съседки. Цитати в красиви рамки също. Всяка вечер оставяхме входната врата отключена за бабините тийнейджъри. Не беше рядкост, прибирайки се от работа, да видим насядали по стълбите деца, четящи книги под стълбищното осветление.
Баба Искра почина. А нейните деца продължиха да идват. Понякога на групи, понякога по един. Разпределили се бяха по техен си ред. Поливаха бабините цветя, четяха книги. Нито едно цвете не увяхна. А под некролога на баба Искра нарисуваха фенер – техния символ.
pixelskylines
kianamaiart
amandla
gracieabrams
gamechangershow
ellievsbear
izzy806
gummygunk
blakekathryn