Душевно ми е синьо.

Който пише, писва. Ума си изгубих, но хич не ми липсва(ш).

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

Крайно време ти е да решиш

С пламъка си ще ме галиш

Или цяла ще ме изгориш

[lonely-poet]

Привикнах да си фантазирам за теб и без срам порочни мисли да се композират като пътнически влак по железопътната мандала дето е ума ми. Така известно време се откопчвах от примката на реалността и превръщах те в мечта. При това никак не платонична. Но, боя се, се линчувах саморъчно щом се хващам да се топля с мисли скучни докато край мен кипи живот. В състояние съвсем трезво, будно сънувах как ми казваш нежни думи после ме целуваш зад ухото и оставаш. Това е. Бягайки от на живота бича - капан прозаичен, свличам се във ров зловещ, пълен с нежност и копнеж по теб, все по теб. Боя се, тази диагноза става тежка и сериозна. Светът сега без мисълта за теб изглежда грозен. Празен. И позорен. И ума проклинам как е смял да позори твоя съвършен портрет.

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

Понякога

Към слънцето насочвам си очите

Ей така да стане на фосфени

Или пък да спра да виждам дните

В които бяхме млади и зелени

.

Понякога се удрям през лицето

Ей така да не е бледо

Или да забрави времето, в което

Целуваше мен, а не него

.

Понякога си спомням как се карахме

Ей така да се ядосам малко

Или за да не запомня какво правехме

Преди да стане всичко жалко

.

Понякога те виждам във тълпата

И ме обзема силен яд

Ей така, за да не те хвана за ръката

И не взема да простя ти пак

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]

[lonely-poet]