Color Me Curious

No title available
★
$LAYYYTER
The Bowery Presents

ellievsbear
sheepfilms
official daine visual archive
let's talk about Bridgerton tea, my ask is open
Cosimo Galluzzi

Andulka
🩵 avery cochrane 🩵
untitled

❣ Chile in a Photography ❣
taylor price
No title available

@theartofmadeline

izzy's playlists!
hello vonnie
todays bird
seen from France

seen from United States
seen from Türkiye

seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States

seen from United States

seen from Norway
seen from United States
seen from France
seen from India

seen from Germany

seen from Canada

seen from United States
seen from United States
seen from Bangladesh
seen from Bangladesh
@theveniblog
Red Fox at a Lake
📷: Jānis Zilvers
Nouvelle vague, Jean-Luc Godard, 1990
Christmas in Vermont looks like a Holiday Village set 🎄
Quebec, Canada 🎄🎄
Gingerbread house
Дъжд
Един минус няма. Вода - любима стихия. Пречистваща, успокояваща. Пада от небето на малки капчици щастие. Можеше да я излее Господ наведнъж като с маркуч. Да се изстискат облаците като пране от някоя забързана дама там горе, но не - пада от небето на малки капчици щастие. Една по една в градация, подобно на музика, тракайки нежно по стъклото. Неслучайно кап-кап-трополенето толкова добре се слива с грамофона. Прозвучава като една далечна цигулка, която може и да се премахне от нотните листове, без да провали произведението. Но добавим ли я... добавим ли я, всичко си идва на мястото. Нещо повече, превръща и мястото, и въздуха в стаята, и огъня в свещите, и земята, по която стъпваме, в шедьовър. Не преобрази ли тази "водна" цигулка останалите три стихии в нещо специално? Не те ли накара да ги оцениш - мястото, уюта, който сам си създал, и без който щеше да си вир вода? Макар че и това би било забавно - скачане в локви, тичане сред водни кристали, дори къпане, ако щеш (водата не съди никого). Не е ли всичко по-специално от обикновено? Някак преобразено, получило грижа и любов отгоре, щастливо. Същото би казала и тревата навън, и дърветата, които се наслаждават на дългожадуваната си глъдка радост. Всеки природен елемент се свързва с друг подобен такъв в една свята идилия - такава, в каквато всичко е наред и която допринася за кръговрата, направлявайки го според собствени закони, за които нямаме грижа. Кръговрат, който е започнал много преди всичко познато и ще продължи още дълго време. Кръговрат, за който нямаме грижа. Кръговрат, който напомня колко малки са нещата, които свиват стомаха и разбунтуват хармонията в този момент и колко големи могат да бъдат мечтите, щом е възможно такова съвършенство да трака по прозореца зад пердето и да дописва с водното си перо ноти към петолинието. Удивително наистина! Един минус няма.
Н.К.
El Ebro y el Pilar III
Parque Tenerías - Zaragoza
© 2018 Oscar Alcañiz - Please, do not erase this text if you reblog this picture