Soul Guide

Уплашен си от начина, по който те карам да се чувстваш, защото не искаш да чувстваш нищо.

[thwinsx]

[thwinsx]

“Признавам ти, че всяка нощ в близкото ни минало, в която ми се е налагало да се чудя къде си, с кого си, защо не отговаряш на съобщенията ми или не връщаш обажданията, част от мен се пречупваше. Най-различни сцени се разиграваха в ума ми, коя от коя по-цветуща и по-болезнена. Проверявах приятелите ти, плаках, лутах се, хвърлях, блъсках, достигах до липса на контрол и режим на себеразрушение. Нуждаех се от теб. Всяка сутрин, в която посрещах изгрева с влажни очи, натежали от умора, солените сълзи бавно изтриваха спомена за целувките ти по лицето ми. Защо чак сега ти споделям това ли?

Когато телефонът ми онази вечер, прегряваше от позвъняванията и съобщенията ти, долавях звука на пропукванията в теб. Когато сутринта те заварих на дивана, превит, пиян, с блуждаещ поглед, си припомних колко лоша игра може да ти изиграе въображението. Изгревите са красиви, но и самотни, нали? Знам, че сълзите са горчиви и се преглъщат по-лесно със солидно количество водка.

Въпросът ми е само един: Хареса ли ти вкусът на собственото ти лекарство?”

[thwinsx]

“Цялата гледка - тя, тениската ми, книгата, малкото легло, кофата и парцала в тоалетната. Кой би издържал да не се влюби?”

[thwinsx]

- Н.Щ

[gyokse-nn]

“В настроението й имаше повече кофеин, отколкото в кафето ми.”

— И.А. (via bg-warrior)

[thwinsx]

Дори когато

Обух високите обувки. Нахлузих тясната рокля. Накъдрих си косата. Впръсках скъпия парфюм в шията си, около колието. Желаещи да ме почерпят питие на бара - много. Предложения да си тръгна с тях - също. На сутринта се събудих до непознат мъж в неговото легло. Тръгнах си. Прибрах се и обух бежовите пантофки. Нахлузих широката тениска. Вързах си косата. Захвърлих бижутата. Теб те нямаше, за да ми предложиш кафе. За да ме гледаш така, както ме гледаха всички останали. Само твоя поглед оставаше същия, дори когато не носех скъп парфюм.

[thwinsx]

Превърнах се в 'егоистична, арогантна, студена жена' и изведнъж започнахте да се държите с мен като човек.

Извод: самоуважението му е майката

[thwinsx]

[thwinsx]

По времето на твоята поява из сърцето ми плаваха ледени блокове, а ръцете ми бяха вкоченени. Ти превърна мрачната зима в красива пролет, но един сезон по-късно установи, че лятото не е за теб и ме остави да горя в собствените си пламъци.

[thwinsx]

Помня места. Надявам се да е по-лесно и една идея по-приятно. Хълмът до реката, разхвърляната стая, ресторантът зад ъгъла, плажът и пясъка под краката ми, огромната, зелена поляна. Припомням си гласове, разбиващите се вълни, присвиркването на щурците. Кикот, плач. Ние? Заедно? Странно удволетворение, ала теб не те помня. Ти си бил просто фрагмент на фона на любими места и прелестни гледки. По-лесно ли е да се заблуждавам от това да се унижавам?

фрагмент (същ), мъжки род: елемент, част, отрязък от нещо в миналото

[thwinsx]

Накарах я да се смее, после да плаче. Съдеше ме за болките в корема си от кикот, но за сълзите никога не ме осъди. Все мислеше за мен, все държеше аз да съм добре. Виновен бях пред нея, знаех това. Трябваше да я оставя, по-добре би живяла без мен и странните ми настроения, нали? Как обаче? Тя бе слънцето, водата, въздуха и земята. Тя бе спасение, тя бе бедствие, но тя бе и изход. Тя бе, все още е и винаги ще бъде, всичко от което се нуждаех.

[thwinsx]

Всяка звезда е нечие слънце.

Ти си моето.

[thwinsx]

Беше ме страх, че ще ме разочароват, затова започнах да ги разочаровам първа.

[thwinsx]

Това, че не сте жени, не ви дава дава повод да се мислите за мъже.

Припомняме.

[thwinsx]

Game Over

“Играем игра, гониш ме ти, бягам аз, а после разменяме места, не показваме чувства, над нас властва преструвка и студенина. Играем игра, но никой от двама ни не осъзнава, че опасна е всъщност тя, надпреварваме се кой по-добре си служи с безразличността. Играем игра, а се надявам, че е време да приключи тя, усмихваш се широко, мене ме тревожат различни вече неща. Играта свършва. Играта свърши, омръзнало ти е и натоварващо било разбрах, уж печеля аз, ала сякаш победата не значи нищо, ти беше двигателя на този свят, надявам се някой ден се срещнем отново, за да рестартираме всичко.”

[thwinsx]

Обичахме се шумно, сега се мразим тихо.

[thwinsx]

Погледни ме

Събирам багажа. Бързам. Той е до рамката на вратата, наблюдава ме безмълвно, но вътрешно крещи, вътрешно ридае. Никога не бе вярвал, че ще го напусна. Та, дори аз не си вярвам. Бързам. Бързам, защото знам погледне ли ме отново с онзи поглед.. ще му простя всичко и отново ще остана.