- Какво правиш като усетиш, че започваш да се влюбваш?
- Правя се на глупак. А ти?
- Бягам в Париж.
- Далеко...

#extradirty
I'd rather be in outer space 🛸
macklin celebrini has autism
𓃗
tumblr dot com
occasionally subtle
RMH
Noah Kahan
Cosimo Galluzzi
PUT YOUR BEARD IN MY MOUTH

oozey mess
Sade Olutola
KIROKAZE
will byers stan first human second
noise dept.

Discoholic 🪩

pixel skylines
Peter Solarz
sheepfilms
todays bird
seen from Nicaragua

seen from United States

seen from Malaysia

seen from United States

seen from Brazil
seen from Indonesia

seen from United States

seen from United States

seen from Türkiye

seen from India
seen from United States
seen from Brazil

seen from United States
seen from India
seen from Morocco

seen from Kyrgyzstan
seen from Vietnam
seen from Brazil
seen from Yemen

seen from T1
@unheard-ones
- Какво правиш като усетиш, че започваш да се влюбваш?
- Правя се на глупак. А ти?
- Бягам в Париж.
- Далеко...
Някой ми открадна сърцето ти, което плачеше нощем на сън..
Да сме там аз и ти да не мислим за нищо, аз и ти да сме там да забравим за всичко, твоят свят споделен със мен, да сме двама забравени за момент.
един влюбен
"Искам те за мен", отново тя изрича, хващаш се с човек, който не може да обича.
длг
Слушаме радио с банички, щото ни пускате само бози.
Времето
Времето тече твърде бавно за тези, които чакат, твърде бързо за тези, които се страхуват, твърде дълго за тези, които скърбят и твърде кратко за тези, които се радват. Но за тези, които обичат, времето е вечност!
Изгубен човек
Върви си, момиче, вече е късно Да стане човек от мене. Проиграх си живота, Дадох си сърцето на неправилните.
А ти си мислиш, че ще ми мине, Че сълзите ти ще ме сломят. Никога няма да ми мине. Хей, пияни мои нощи.
Аз съм само един изгубен човек, Който прахоса целия си живот. Нима не виждаш, че от края Ме дели само още една крачка.
Аз съм само един изгубен човек, Който прахоса целия си живот. Нека твоето лудо сърце Не ме пожелае никога повече.
Върви си, момиче, вече е късно Да стане човек от мене. Улиците знаят греховете ми. Такива като тебе още съжаляват.
"Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, oт парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнява в тези две очи, сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си – единствено така ще го решиш!”
“Всички сте различни”, ама що така си приличате.
Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: „Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!“ Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки много по-малко от това, на което сме способни всъщност.
Животът е „направи-си-сам проект“. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Весело посрещане на новата година и помнете, утрешният ден ни принадлежи!
Където има топли ръце, няма зима.
"Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя и кацна на друго рамо. Защо се чудиш?“
за всички, които оценяват това, което са имали едва когато го изгубят