shades of me

a mess

[userlost11111]

"Нормалните все още си въобразяват, че сме от едно тесто. А аз не съм в състояние даже час да прекарам сред тях. Потребно ми е да живея отвъд Стената. Ала там пък не ме искат."

[userlost11111]

И най-порядъчната става мръсница, и най-грешната светица…

И в двата случая е замесен мъж.

[userlost11111]

[userlost11111]

[userlost11111]

Бог каза:

“Обичай врага си!”

И аз му се подчиних.

Обикнах себе си.

[userlost11111]

Искаш с теб да останем добри познати?

Как да разбирам това?

Длани, които до болка се стапяха сляти –

да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –

леко да се поздравят?

Устни, които се пареха безпощадни -

дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.

Няма среда в любовта.

Бяхме най-близки… Затуй отсега нататък -

Ще сме най-чужди в света.

Блага Димитрова.

[userlost11111]

Сродна душа се намира с разговори,

а вие я търсите в леглото..

[userlost11111]

Резервирам те за този живот.

[userlost11111]

Не мога да спя.

Може би е от кофеина в кръвта ми

или от теб в ума ми.

[userlost11111]

[userlost11111]

Родена да обичам силно като майка ми,

принудена да не показвам никаква емоция като баща ми.

[userlost11111]

За съжаление всички се борим да оцелеем в свят, в който “липсваш ми” не означава, че ще се върна и “обичам те” не означава, че ще остана.

[userlost11111]

Не си пред очите ми,

но си всичко, което виждам.

[userlost11111]

[userlost11111]

“ Как да се боря за теб,

след като си в редиците

на противоположната войска? “

- NPoetry

[userlost11111]

“Най-голямата тайна, която съм пазила е чувството, което нося в себе си, откакто ръката ти докосна лицето ми.

Не смея да го изкажа на глас.

Ако не знаеш за него, не можеш да ми го отнемеш.”

- NPoetry

[userlost11111]

“ Живееш в главата ми на стар разтегателен диван.

Постоянно скърца и ми напомня, че си там.

Вдигаш много шум и често забравям да слушам околните.

Може би ако вкарам някой друг вътре, ще ти стане тясно и ще излезеш.”

- NPoetry