Petals in the dead of night

[whitebirdarise]

ЗАКЪСНЯЛО ПИСМО ДО МИЛАНО

Сетих се за теб една студена октомврийска нощ, когато още чакахме парното да зашуми.

Сетих се съвсем случайно и без да искам. Четях стиховете на едно друго малко момиче и след 20-тото стихотворение си те представих.

При теб е още 12, четвъртък е, значи пушиш у дома си, а не навън. Вече имаш дом,тук като че ли винаги си бил гостенин.

Пиеш. Или не пиеш. Винаги си ми звучал прекалено трезвен, прекалено суров и земен.

Сигурно затова летях, спокойна, че съм пуснала котва на хубаво място.

Черен, винаги в черно. Само очите променящи се, танцуващи в „електрикаво“ както казваше без да си селянин или неграмотен, а защото „страдаше от дислексия“ и/или краен ексцентризъм.

Сериозен. Колко беше сериозен в моите несериозни малки очи, които те виждаха все в различни топли форми и нюанси. Не съм сериозен, искаше все да ми кажеш, но аз упорито си затварях очите и още ги стискам, за всичко, в което накрая се опитваше да ме убедиш.

 Казвам си, че любовта ми няма да стигне за последните любови в моя живот, щом като още пазя първите в толкова широки стаи без наем и данъци.

Присъстваш в живота ми, още част от лявото ми око е с миниатюрната призма на твоя мироглед.

Присъстваш в живота ми, още се засмивам на ум, когато видя нещо, което бил харесал или презрял.

Присъстваш в живота ми, абстрахиран от битието, от въпросите и несигурностите.

Идваш при мен – леко и едва доловимо – когато няма да щипе раната, когато имам сили.

Най-хубавото на сегашните ти идвания е, че билетът ти винаги е еднопосочен. Не ти купувам двупосочен, решавам винаги в последния момент, кога да те изпратя и всичко зависи от случая и моите нужди.

Някой път се задържаш и през нощта. Украсяваш съня ми с различни happy end-ове, а друг път

ме оставяш точно навреме и даваш шанс на сегашните „ти“ да ме събуждат.

 Идваш при мен, не често и може би не завинаги, но идваш.

Надявам се и аз да идвам при теб, поне веднъж, когато ти идваш при мен.

Джорджия Константин 

[whitebirdarise]

Любовта е нула, каза ми ти,

значи най-сетне не сме числа?

Тогава - обичай ме все така.

Тайно от себе си дори.

Нали издаваш се без друго

целувайки косите ми.

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

Да отивам.

И да се връщам.

 Да целувам.

И да намръщвам.

  Безсмислено.

И всеотдайно

да те обгръщам.

 Отвътре цяла

се преобръщам.

 На вълни живея -

докрай  умирам.

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

Не можех вечно да ги поливам,

а на твоята лейка не достигна вода.

 Опитах да ги превърна в пустинни,

да ги научна на скромност

и самота.

 За жалост не са такива моите цветя.

 Сега ги отвеждам.

За последно стъпвам по твойта земя.  

- Джорджия Константин

[whitebirdarise]

Много неща са абсурдни и нелогични, особено преди да те интересуват наистина, а после бавно и полека отлитат, търсейки някой, копнеещ за техния смисъл.

[whitebirdarise]

4:20

/на NAD/

Сега е 4 и 22 в една четвъртък нощ. Сещам се за всички наши 4:20.

Давам си сметка, че от сега нататък ще пиша много за теб. Трябваха ми две години, а може би ще ми трябват още много за нещо истински добро и поне приближаващо се до нашето.

11-и март, 2013

Прекрасен ден и вечер, сама съм, но вече не самотна. Помня само една снимка, твоята. Ти си ангел. Разбираш, че съм влюбена в снимката, макар на нея да си по-млад, а може би точно заради това.

21-и март, 2013

Последната седмица беше цяла година, знам, че няма да се обадиш. Ти си каша, а аз съм сериозно момиче, чака ме пролетната сесия. Ти си само снимка. Вече.

15-и юни, 2013

Върнах ти жилетката, още мокра от простора. Ако имах надежда щях да напръскам яката с парфюм. Купонът не струваше, но роклята ми беше копринена, а егото ми позволи да те  погледна само 3 пъти и то докато беше с гръб.

18-и юни, 2013

Купонът беше прекрасен, а твоята приятелка ме спаси от слепота, след като моята приятелка скъса светещата си гривна до лицето ми. Харесвам я, което ме кара да харесвам теб още повече. Егото ми държи фронта, но краката ми омекват. Ти ми предлагаш цигара – харесваше ти, че пушех само с теб. Взимам цигарата, а ти не дочакваш и вадиш веднага запалка. Поглеждаш към нея, но тя танцува. Усмихваш се гузно и желаещо, палиш цигарата ми и знам, че в този момент ти се ще да нямаш приятелка. Тръгвам си.

30-и юни,2013

Ти си нямаш приятелка. Пееш в косите ми докато танцуваме и аз не съм на тази планета, аз не съм на никоя планета, аз съм Малкият принц и най-сетне имам роза. Гледам да я полея повече, усещам, че я имам за малко. Тя е много изплашена роза, а бодлите ѝ са като зъбките на новородено коте – опитва да се пази с тях, но само гъделичка.

10-и юли, 2013

Няма море, няма плаж, няма хора. Само листото, което розата си забрави у мен. Аз още не знам, но то ще поникне съвсем скоро и ще пусне здрави корени – с много бодли.

                                               ***

2-и януари, 2014

Не е втора глава, втора книга, не е друг купон или някакъв танц. Този път е всичко. В погледа, в думите, в новогодишните пожелания, в момента, когато е 2:40 само, а вече целият свят е изчезнал.

Гледаме се. После всички излизат от стаята. Ние също излизаме, ние вече сме в наша стая, в нашето измерение, в нашето време, в нас, един в друг.

14-и август, 2015

Ти още си тук, макар да те няма. За малко си тук, докато пиша поне.

После – като всеки разказ ще поемеш пак по пътя си.

До скоро! Пак ще те пиша.

-Джорджия Константин

[blackbirdarise]

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи.”

-Димитър Димов, Тютюн

[blackbirdarise]

“Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”

- Димитър Димов, Тютюн

[blackbirdarise]

Arivedorci

Дадох си сметка – ти не разбираш.

Нищо от нас.

Да се долепим за последно.

Да има за помнене,

когато стане студено…

-Джорджия Констанин

[blackbirdarise]

Аз искам да те помня все така:

гол - с разперена душа.

Където и да залетиш

- в моя миг -

до мен стоиш,

отпусната ти душа,

целуваша тихо моята коса.

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

Голи сме

Голи сме. 

И почти - душевно.

За пръви път, а звучи ни

всекидневно ...

Неизживяното 

на плещите седи.

Ах приказен,

как в мечтите си ми ти!

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

ей така нежно да бъда държана 

[whitebirdarise]

Нихилист

В нищо не вярвам,

ни във живота,

ни във смъртта.

Като мишка в техния кръг

се въртя.

От кое да си тръгна,

като пак ще се върна?

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

Аз, във вашта къща под наем,

с цена за всяка чашка и салфетка,

с цена, която плащам

късно и сама.

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

До никога! Казах ви.

Страницата е обърната.

 Новата празна е.

Бяла болница.

Всичките легла – за мен.

Лекарите са в почивка.

-Джорджия Константин

[whitebirdarise]

NEW YEAR’S EVE

the only exit from last year’s madness

[whitebirdarise]

Мой миротворец

Нямам адреса ти,

нито съм виждала твоя прозорец,

но бих те познала на него,

мой миротворец.

 Не знам колко е ниско леглото ти

и дали носиш стари пантофи,

но знам, че би заобичал краката ми,

щом видиш ги боси.

 Дали ще те търся или намеря –

също не знам,

но дори самата идея-

                                                   ти

                                            някъде

                                                  там.

                                    -Джорджия Константин