Oct 20, 2018
“Защо чак днес, кажи, защо чак днес се сещаш пак за любовта ми стара? Тя бе до теб, но ти с нехаен жест вместо в сърцето си да я поканиш - “влез!”, вратата ѝ затръшна с толкоз ярост. Тогаз бе лято… С думи и снага и аз бях летен. Ти бе също лятна. Сега е вече есен. За кога? Не виждаш ли - наблизо е снега. До теб. До мен. И пътя към вратата полека-лека ще затрупа той. И с него - нас. И двамата. До пояс. Защо едва сега си тук? Защо? Защо? И да си моя днес, не съм аз твой. Снегът е мой. И преспата му - моя. Ах, късно си се сетила. И път отдавна помежду ни няма.”
— Из ‘’Късно’’ Дамян Дамянов
