През последните години не съм спирала да ровя в себе си, за да изкарам всичко от там и да го опозная. В търсенето си открих неща, които дори не предполагах, че ги имам. Качества, реакции, начин на мислене и поведенение. Непрекъснато се предизвиквах. Излизах от зоната си на комфорт и се опитвах да се надскоча. Имаше ситуации, в които се държах и действай по начин, който не ми е присъщ. Точно те ми показаха, че това не съм Аз и все още не се познавам достатъчно добре. Оказа се, че неща които отричах и за които казвах “никога” и “само през трупа ми”, всъщност са до болка мои.
Никой друг в живота ми не е представлявал такъв интересен и към никой не съм изпитвала такова любопитство, както към самата мен. Преследвах себе си в една забавна игра, в която доста често драсках коленете си. Болеше много, но изпитвам такава сладост по тази болка, че не бих я разменила за нищо друго. И знам, че нищо не е приключило. Нищо не е в своя край. Всичко едва сега започва и едно безкрайно приключение.
Едно от най-съществените неща, които осъзнах е, че съм силно емоционална. Преживявам всяко едно докосване, познанство, дума, среща, случка и прочие. Няма нещо, което да ми се е случило или да ми се случва сега и да не се е вляло в мен до крайност. Ако боли - ще умирам в адски мъки тук и сега. Ако ще обичам - ще обичам безусловно. Ако не беше така, сигурно нямаше да мога да пиша по този начин. Всичко преминава през мен. Може би именно заради това допускам трудно хора до себе си. Някъде подсъзнателно съм била наясно колко фина обвивка имам. Лъвското сърце продължава да е актуално и да е неразделна част от мен, но цялата ми душа е нежност, крехкост, мекота. Емпатична без предел. Не познавам никой друг човек в живота си, който да е толкова краен колкото мен. Огън и лед. Вода и огън. Земя и въздух. Винаги съм знаела, че мога да бъда всичко, което поискам. Съдържала съм го в себе си. Остава да се науча и как да го балансирам. Да се науча на повече тук и сега. Най-хубавато винаги престои. 🙂
Силвия Крумова
