Напред
Колко нетипично, колко нелогично да търсиш, когато си имаме всичко. Уж две парчета от един пъзел, заплете си мислите сякаш на възел.
Не мога да те разгадая, уви. Напразно задържам те, върви. Желая ти щастие голямо, у мен остави пробойна рана.
Но за мен ти не се тревожи, напред гледай и смело гради - нови основи, съдби преплети. Обичай, дерзай, високо лети.
Аз на всичко с усмивка ще гледам, от живота със шепи отново ще вземам. Научих си урока, жесток и проклет. Не всичко във него е масло и мед.
Ще обикна отново, аз си обещавам. Най-доброто за някой пак ще давам. Ще ми е трудно, ще те търся навред. Но и теб някак ще забравя, … и теб.
- Е.Т.
