*some deep stuff*

**some deeper stuff**

[flyingheartman-blog]

[flyingheartman-blog]

Ти.

[shinefortheshadows]

Докосване по рамото, Рязко хващане за кръста. Ръката ти е посока надолу, Усещам всяко движение на пръста, И искам от всичко по много. Притискаш ме до станаха, Безпомощна, но спретната Да ти дам това, което ще си вземеш. Вече активни сме двамата, Водим борба с телата За удоволствие и наслада Защото знаем, че и Двамата ще победим накрая Невинното обарване вече е мръсна ласка Усещаш ли как всяка извивка по нас си пасва? Скоростта е ускорена, Страстта е удвоена. Целувките парят, Езикът изгаря Е ръцете ми копието ти пулсира И набира сила да ме прониже в кулминация Желанието е на ескалация. Обгръщаш ме, обръщаш ме Държиш здраво, стискаш грубо. Резултат е ясен- привидно болни от грип- потни и с температура. Може би сексът с теб е болест. Организмът е наркотикът, който ме лекува само да следващата свръхдоза.

Ц. А (via shinefortheshadows)

...❤❤

[flyingheartman-blog]

Колкото и да съм можел да боравя с думи някога, няма как да ти кажа, колко си важна за мен. Просто не ми достига умствен багаж, начетеност или.. "пипито" в главата, както казва баба. Невъзможно е да ти свалям звезди с думи, просто не мога и не искам. Знам толкова много неща и все пак... Нищо Но знам.. Знам как искам да си сгушена в мен, когато отваряш очите си за първи път през деня. Знам, че прегръщам възглавницата, когато заспивам без теб ( и не е същото, естествено). Не мога да го опиша, но мога да те целуна Мога да хвана ръката ти.. И да кажа милион неща Без една сричка.

Размислите на един тъпанар

[flyingheartman-blog]

[flyingheartman-blog]

“Каква е тази поезия, която няма рими..? -Нова, модерна, отговорих аз. Така всеки може да нареди няколко реда и да стане "поет”, разсъждаваше мъдро тя, докато аз тихичко си мислех, “ Колко реда, къде литературно издържани, къде мижави опити за поезия на един тъпанар, къде каламбур от любов и други такива интересни чувства съм изписал за тебе, жено прекрасна…” …

Размислите на един тъпанар

[flyingheartman-blog]