No title available
Doug Jones
sheepfilms
let's talk about Bridgerton tea, my ask is open
Product Placement
Show & Tell
Cosmic Funnies
gracie abrams
Misplaced Lens Cap
No title available
cherry valley forever
#extradirty
Lint Roller? I Barely Know Her
The Bowery Presents
Andulka
blake kathryn
KIROKAZE
The Stonewall Inn
NASA
Interview Vampire Daily
seen from United States
seen from United States
seen from Türkiye
seen from United States
seen from United States
seen from Venezuela
seen from United States
seen from Maldives
seen from United States
seen from Türkiye
seen from United States
seen from United States
seen from Panama
seen from United States
seen from United States
seen from South Africa
seen from Brazil
seen from United States
seen from United States
seen from United States
@grethen-blog
Все беше трудно с нея. Искаше любов, но забравяше да дава. Докосваше един път горещо на следващия - студено. Старателно пазеше После захвърляше. Приближаваше се толкова близо, след това се отдръпваше. Знаех каква е. Трудна за разбиране. Трудна за обичане. Още по-трудна за забравяне
Често хората говорят без да се замислят, а когато се замислят не говорят..!
Вашите чувства са фалшиви, като усмивката на проститутка.
Всеки човек има 3 характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.
Виктор Юго
Безброй разплакани черупки, докосват ме със своята чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота. Студена сол нозете ми изгаря и пяна в дланта ми се топи, вибрират побелели морски пари с вятър, хладината им изпил. Сега разбирам: в топлите ми длани е сгушено соленото море. В сънищата мои разлюляни, то бърза да се побере...
Уморих се. От надиграване. С остра липса. На победители. Стигат ми толкова. Фалшиви погледи. И щастие. С кратка годност. Наслушах се. На празни приказки. И думи без покритие. Нагледах се. На хора с маски. Които не са себе си. Дори и насаме. Научих им. Шаблоните. Клишетата. Лъжите. И самозаблудите. Наситих се. На едно и също. Отново и отново. Изненадай ме. Ако можеш.
Ако ме познаваше, щеше да разбере какво значи блясъкът в очите ми, а едва ли някой би се отказал от човек, чиито очи светят за него..но както и да е, щом не е разбрал, аз нищо не губя..
Все беше трудно с нея. Искаше любов, но забравяше да дава. Докосваше един път горещо, на следващия - студено. Старателно пазеше. После захвърляше. Приближаваше се толкова близо, след това се отдръпваше. Знаех каква е. Трудна за разбиране. Трудна за обичане. Още по-трудна за забравяне.
Често казваме "Не те обичам" - когато сме луди от любов. Често казваме "Мразя" - само за да си повярваме сами. Често казваме "Сбогом" - с надеждата да видим този човек отново. Казваме "Тръгни си" - за да не вижда никой сълзите ни. Казваме "Никога", макар че знаем, че това ще се случи пак. Казваме, че вече не обичаме, когато ни е страх да си признаем чувствата. Казваме, че сме забравили, когато мисълта за човека не ни дава мира. Казваме, че сме изтъркали номера, когато го знаем наизуст. Казваме "Всичко свърши, когато всичко едва започва. Понякога не можем да кажем "Обичам", когато ни е страх да чуем отговора. Молим да ни оставят сами, когато най-много се нуждаем от някого. Надяваме се, когато нямаме никакъв шанс. Чакаме дори когато знаем, че вече са ни забравили. Мечтаем, знаейки, че това никога няма да се случи.
(via https://www.youtube.com/watch?v=XuHSmAw2jrU)
Учебника по морал ти е стар
Днес не трябва да си умен, за да си гъзар
Щастие
ЩАСТИЕ
Да ти донеса лалета. Да те хвана за ръка. Да се разхождаме в един през нощта. Да се смееш и на глупавите ми шеги. Да ми омекват коленете, когато се усмихнеш. Да си открадвам целувки, когато най-малко очакваш. Да ни стане студено и да седнем в някое денонощно кафе. Да си шепнем, за да не събудим охраната. Да се приберем вкъщи. Да измия чиниите, докато се оправяш. Да си пуснем филм и да задремем три пъти на него. Да ядем сладолед с една лъжица. Да останем да спим на дивана. Да не се пуснем цяла нощ. Да се събудим в късния следобед. Да не си включваме телефоните. Да си поръчаме храна. Да хапнем и да подремнем още малко. Да се стъмни и да си догледаме филма от снощи. Да си моя. И да съм твой.
Щастие.
My dream is for you to be happy; even if I’m not the one walking by your side.
William Chapman (via thelovejournals)
Хората не те обичат заради външния ти вид и не те уважават заради парите!!! Това са чувства, които са подтикнати от начина, по които вие ги предразположите! И ако караш един човек да се чувства уникално, ако се грижиш са него и е специален за теб, то тогава печелиш и изграждаш обичта и закрилата му! Има толкова бедни богати хора, които си мислят, че уважението се купува...Ами не, ти или респектираш околните още с влизането, с начина си на мислене и говорене, или никой не те взима на сериозно и това е така! Бъдете малко по-земни, малко по-добри и не слагайте каруцата пред магарето, защото само по себе си нищо не върви.
-На жените, които обичах, подарявах залез... -Защо не изгрев?! Символично е, начало...Начало на нов ден. -Защото да подариш залез е обещание. Обещание, че ще бъдеш с нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да ѝ подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш
(”Живот в скалите”, Мария Лалева)
Веднъж да стане начало...
Дума не може да става – малки мигове няма. Всичко е част от пътя. Всяко търсене е ново разклоняване на дървото в опита му да открие светлина. Но веднъж да стане началото... Тогава идва силата на корена. Търсенето се окрилява от целта. Светлината започва сама да те намира.
