Just Believe...

[bboldishkov]

Циганско лято

Няма те, но още си тук.

[prostonegochuvstvam-soz-ilyyall]

- Как оцеля, след това, което преживя?

- Човекът, който бях, не оцеля…

Десислава Димитрова

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

“Трябва да се пребориме със себе си заради себе си.”

— Живот в скалите, Мария Лалева

[theblogofonelostsoul]

Чудни сме ние, жените...

Плачем за дреболии,

а издържаме на непосилното.

[holdmebeforeyougo]

КАРАНТИНА

Спазвай дистанция.

Едвам те преживях.

[wsetasbrat]

Да обичаш е доста трудно.. Защо? Защото доста рядко някой вижда какво всъщност е да обичаш. Доста рядко някой оценя саможертвите, лишенията и отделеното време и внимание. Доста рядко, човек си дава сметка, как този до него всъщност може да дава всичко, което има. Доста рядко човек го оценя посто защото с обичта се свиква. Взима се за даденост, а това е ужасно съсипващо, за тези които наистина обичат.

-А.С.

[soulsearchingsstuff]

И ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен...

[nazdravici]

За хубавите моменти, за които си платих - наздраве!

[itsvank0]

Понякога съм затворник на собствените си мисли...

Минават дни, докато се усетя, че всъщност аз държа ключовете...

[theirsongssavedmylife]

помня го само защото съм бил там,

не, че душата ми много го иска

[pocahontasisthatyou]

– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!

– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи!

[oldsoulofforgotten]

"Чудя се има ли изобщо подходящ момент, за да се случи нещо, което искаме? Не отлагаме ли често нещата, които желаем, не ги ли жертваме, прежалваме, за нещо по-малко? Дали, защото нямаме средства, дали защото нямаме психическата подготовка на съзнанието, умението да бъдем търпеливи, смиренени, да не се отказваме, колкото и време да отнеме?

Не е ли малко тъжно как понякога мечтите си остават мечти... "

[x-idontknowwhattosay-x]

превърнах се във всички онези неща, от които някога се страхувах.

-

[labella-instagram]

[psamorr]

[tellmetostayandiwill]

“Честността ми бе сметната за грубост, любовта - за лудост. … ах, какви жалки времена.”

— Дарина Германова

[you-are-so-cold-honey]

Никога няма да си достатъчен за грешния човек.