Ей това е готиното на това да имаш блог. По принцип качвам по веднъж на седмица поради липса на време, но когато нещо ми се прииска много или се развълну *както в момента* просто сядам, пиша, редактирам, качвам.
Вчера групата кашкавалени туристчета решиха до отидат на Витоша или по-точно да се качат на Камен Дел по залез. Запалихме Ford-a и газ до Драгалевци. От там започваше колоната с коли, слизащи от горе, защото беше учудващо топъл ден, перфектен да се качиш в планината. Следващото препядствие – ледени буци по пътя и много мънички дупки правеха возенето ни доста масажиращо, ама в същото време и притеснително за състоянието на колата. Ама така де. Живи и здрави стигнахме до Хижа Алеко, екипирахме се и тръгнахме към Камен Дел с 3 фотоапарата и 2 Go Pro-та. Влачехме се, снимахме се, но времето започна да напредва и забързахме крачката, за да хванем залеза. Такива красиви гледки, такава чистота…никъде я няма. През цялото време бяхме заслепени не само от силното слънце, а и от природата, която ни заобикаля. И тук дойде един от моментите, за който най-много си заслужаваше това качване. Както си вървяхме, някой от групата чу нещо зад нас, което се движеше бързо. Веднага му направихме път и с интерес започнахме да чакаме да премине. И какво се оказа – човек *който се оказа чужденец* с шейна и впрегнати 5 хъскита. Ама може ли да има по-очарователно нещо. Ние на Аляска ли сме или къде? Подмина ни и след около 5 минути пак мина покрай нас за щастие, за да направим още снимки.
Изоставайки малко с времето, пак забързахме крачката, тичахме като луди, спирахме да снимаме. И изведнъж, горе долу времето, когато слънцето тряваше да залезе, но ние още не бяхме на върха, небето около нас започна да преминава в различни цветове от розовата гама и ние онемяхме. Коренно различна е гледката на залеза от града и от планината. Имаш чувството, че си толкова близо до него и усещаш паренето на лъчите. С всяка изминала минута небето ставаше все по-красиво и по-красиво *ама естествено, че отдолу ще прикача снимки* и през две секунди се чуваше „УОУ, УАУ, УХА, ДАА БЕЕ, СТИГА“.
Когато вече бяхме на върха, вятъра стана изключително силен и ни премяташе от ляво надясно. Най-интересното в този случай беше, че не гледката към София беше УАУ. Обръщайки се наобратно, целия залез в нежни оранжево-розови тонове се откриваше пред нас и спираше дъха ни *и вятъра ни го спираше, буквално*. Със съвсем леко закъснение стигнахме крайната цел и определено беше worth it. То да имаш такава красота пред себе си и приятна компания, минусовите температури изобщо не се усещат. Постояхме малко, снимахме, нагледахме се и започнахме да слизаме към колата на топличко. Макар да беше по тъмно, мина леко, без аварий и много пиш паузи.
Ако се питате заслужава ли си да се качите на Витоша на това време – определено да! Няма да съжалявате нито за секунда. Грабвайте нещо за munch, термус, топли дрешки и нагоре! Пък кой знае, може и вие да срещнете впрегнатите кучета.
*Снимките им са направени от Денис , Жоро и Жоро , а освен техните профили може да чекнете и на Мартин – в следващите дни ще има спам от всички.*
Чао за сега от мен и се надявам следващата седмица пак да се спреш тук!
-Е.С.
This slideshow requires JavaScript.
Снежна приказка Ей това е готиното на това да имаш блог. По принцип качвам по веднъж на седмица поради липса на време, но когато нещо ми се прииска много или се развълну *както в момента* просто сядам, пиша, редактирам, качвам. Вчера групата кашкавалени туристчета решиха до отидат на Витоша или по-точно да се качат на Камен Дел по залез. Запалихме Ford-a и газ до Драгалевци. От там започваше колоната с коли, слизащи от горе, защото беше учудващо топъл ден, перфектен да се качиш в планината. Следващото препядствие – ледени буци по пътя и много мънички дупки правеха возенето ни доста масажиращо, ама в същото време и притеснително за състоянието на колата. Ама така де. Живи и здрави стигнахме до Хижа Алеко, екипирахме се и тръгнахме към Камен Дел с 3 фотоапарата и 2 Go Pro-та. Влачехме се, снимахме се, но времето започна да напредва и забързахме крачката, за да хванем залеза. Такива красиви гледки, такава чистота…никъде я няма. През цялото време бяхме заслепени не само от силното слънце, а и от природата, която ни заобикаля. И тук дойде един от моментите, за който най-много си заслужаваше това качване. Както си вървяхме, някой от групата чу нещо зад нас, което се движеше бързо. Веднага му направихме път и с интерес започнахме да чакаме да премине. И какво се оказа – човек *който се оказа чужденец* с шейна и впрегнати 5 хъскита. Ама може ли да има по-очарователно нещо. Ние на Аляска ли сме или къде? Подмина ни и след около 5 минути пак мина покрай нас за щастие, за да направим още снимки. Изоставайки малко с времето, пак забързахме крачката, тичахме като луди, спирахме да снимаме. И изведнъж, горе долу времето, когато слънцето тряваше да залезе, но ние още не бяхме на върха, небето около нас започна да преминава в различни цветове от розовата гама и ние онемяхме. Коренно различна е гледката на залеза от града и от планината. Имаш чувството, че си толкова близо до него и усещаш паренето на лъчите. С всяка изминала минута небето ставаше все по-красиво и по-красиво *ама естествено, че отдолу ще прикача снимки* и през две секунди се чуваше „УОУ, УАУ, УХА, ДАА БЕЕ, СТИГА“. Когато вече бяхме на върха, вятъра стана изключително силен и ни премяташе от ляво надясно. Най-интересното в този случай беше, че не гледката към София беше УАУ. Обръщайки се наобратно, целия залез в нежни оранжево-розови тонове се откриваше пред нас и спираше дъха ни *и вятъра ни го спираше, буквално*. Със съвсем леко закъснение стигнахме крайната цел и определено беше worth it. То да имаш такава красота пред себе си и приятна компания, минусовите температури изобщо не се усещат. Постояхме малко, снимахме, нагледахме се и започнахме да слизаме към колата на топличко. Макар да беше по тъмно, мина леко, без аварий и много пиш паузи. Ако се питате заслужава ли си да се качите на Витоша на това време - определено да! Няма да съжалявате нито за секунда. Грабвайте нещо за munch, термус, топли дрешки и нагоре! Пък кой знае, може и вие да срещнете впрегнатите кучета. *Снимките им са направени от Денис , Жоро и Жоро , а освен техните профили може да чекнете и на Мартин - в следващите дни ще има спам от всички.* Чао за сега от мен и се надявам следващата седмица пак да се спреш тук! -Е.С.
baratheonpilled
andulkaphoto
dededos
