Насила не става.
Всеки е имал човек, който всячески се е опитвал да задържи в живота си. Човек, за който е правил всичко. Човек, за който се е молил в църква. Имате нали? И аз имам.
Историята, обаче говори, че не всичко, което искаме с цялата вселенска сила се случва. Правите всичко възможно, но нещо все не се получава. Дяволски трудно става. Все едно някой от горе ви дава знак, че нещо, което се случва с толкова усилия просто не е за вас. Но отказвате да го приемете, нали? Блъскате тухла по тухла от шибаната стена, но продължавате. Вярвате ли в знаци от Съдбата? Ами ако се сблъскате челно със Съдбата? Ако ви заболи, но не тялото, а ви заболи сърцето? Няма ли да дадете всичко от себе си? Ще го направите.
Но понякога просто не става. Понякога явно трябва да я оставите да продължи по пътя си и да се молите никога повече да не се блъснете в нея. Да сте празни, но никога така съсипани. Съсипани от усилия, от обещания. Съсипани от безразличие. Може би е много по-добре да си празен, да си безчувствен, да обичаш някого… но не така. Да не обичаш с тази сила. Защото тази обич променя съдби. Защото тази обич може да бъде безчувствена пред сълзите ти. Защото тази обич, може да те разнебити напълно. Защото след тази обич никога не си същия. И не, тва не са шибаните клишета, които срещате навсякъде. Наистина не си същия. Не приличаш на себе си. Не приличаш на нищо. Иска ти се никога да не си срещал Съдбата си. Особено в челен удар. Мразя съдбата си. Да, мразя те. Ако можех да върна времето назад никога не бих си причинила това.
Ти да плачеш, а да тя спи. Така добре ли е?
И ако всички останали написани от мен неща до този момент, по един или друг начин са посветени на нея, на Съдбата. То това определено е посвещавам на себе си. Защото, когато никой друг не мисли за теб, човекът, който трябва да го направи си именно ти. Та дори и с чаша вино. Дори бутилка заслужавате, когато леете сълзи, а някой е апатичен към това. Заслужавате, колкото биха ви накарали да се чувствате по-добре и да удавите целия се насъбрал товар, който носите. Защото нито един от тези избранници не би се справил да бъде жена. Трябва да направиш дом, огнище… и идват и ти разритват дървата в камината…е тва как да не го полееш с вино?
А вие Богоизбраните, замисляли ли сте се колко мъже желаят жената, която лежи в леглото ви? Онази, която се напива от две чаши вино, когато сте разстроили за пореден път? Онази, която се опитва да говори с вас, която ви показва огромните ви грешки към нея? Или ви бива да мислите, когато вече е късно? Историята го потвърждава.
Лъвици, не ви ли се е искало някога да размените ролите си? Особено, когато се чувствате сами. Лъвовете да поплачат, докато ние спим спокойно? Да им се късат сърцата? Да разберат какво е някой да пренебрегва чувства, сълзи, проблеми? Знаем всички колко е срината една жена, когато се чувства сама. Искали сте той да изплаче сълзите ви, нали? Но никога не се случва. Наранява те. Срива те. Пренебрегва те. Но го обичаш, никога не му желаеш твоето място.
stormborns
yousharknotpass
ellievsbear
areudirty
prguitarman
2087
annaxmalina
kianamaiart
