IVANNA¥

weed×sex×drugs 16yo🙈 DIRTY MIND👅 Bad ass 😇 love ya bad boyys

[sincerie]

[sstefanowa]

Харесвам свободолюбиви хора. Харесвам хора които са себе си и пет пари не дават за мнението на околните. Те винаги са на мястото, на което искат. С хората, с които искат. Правят това, което искат. Каквото искат. Тези хора са ходещ заряд. Такива хора миришат на независимост. Такива хора са пламък. Харесвам хора, които държат на принципите си и винаги отстояват позицията си. Без значение дали ще се приеме. Без значение дали това ще ги отлъчи от масата. На тези хора не им отиват граници, клетки и въжета. Не могат да бъдат ограничени. От някой, от нещо. Те са огън. Не винаги успяват да се впишат. Но винаги се забелязват. Винаги се усеща присъствието им но масата, в стаята, в света.

Свободата мирише отдалеч, но не всеки има смелост да ухае на нея.

[sstefanowa]

[lovenobody-deactivated20260408]

Единственото нещо, което със сигурност знам, е, че в живота ни идват хора, които ще ни унищожат. А ние толкова много ще ги обичаме, че сами ще вървим по пътя към края… -zz

[sstefanowa]

[sstefanowa]

[sstefanowa]

Остави ме да ти причиня

всичко лошо, което си

чувала за мен.

Казали са ти

да внимаваш,

да се пазиш,

да не ме гледаш в очите.

Те още помнят

разбитите си очаквания,

разкъсаните си устни,

те вече знаят вкуса

вкуса на собствената си

кръв, и адски им харесва...

Ти вече си чула,

че не съм нормален,

страхуваш се, но искаш

да разбереш колко точно.

Защото виждаш,

как прехапват устни

когато ти разказват.

Как кожата им настръхва

след мен.

Защото знаеш, че

искат още,

че най-лошото което им

направих, е само, че

им го направих веднъж.

Убеждават те,

да ми откажеш,

да се откажеш,

но няма.

Те не знаят,

за белезите по врата ти,

че само кимаш, защото

устната ти вече е разкъсана.

Ти вече знаеш,

че искаш още,

вече не помниш

какво са ти казали..

[nqmakakdastane]

Всъщност кое име ни кара да пием достатъчно, че да забравим своето?..

“Въпросите от живота”

[ubivai]

“Когато викаше и беше лош, аз пак виждах добротата му. Когато ми казваха, че го оправдавам, аз го разбирах. Когато той мълчеше и ме гледаше, аз знаех какво иска да ми каже. Когато той не знаеше кой е, аз го познавах повече от всеки друг. Спестете си думите да го оставя. Спестете си погледите колко съм наивна. Такова нещо просто се обича.”

—

[sstefanowa]

„Не мога и няма да бъда част от един свят, в който жените се обличат като проститутки и излагат на показ всичко, което би трябвало да е съкровено и интимно. Свят, в който мъжете харесват това. И търсят това.

Свят, в който никой вече не мисли за понятия като чест и достойнство. Свят, в който двойките бързо забравят какъв обет са си дали, когато са се вричали един на друг...

Свят, в който жените не искат деца, а мъжете не искат семейства.

Свят, в който посредствени хора карат скъпи коли, купени с парите на бащите им, за да демонстрират своя успех. Който всъщност е чужд успех.

Свят, в който всеки имайки малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество.

Свят, в който бащите потискат синовете си, карайки ги да вярват, че не са способни да постигнат нищо от това, за което мечтаят.

Свят, в който хората казват, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си.

Свят, в който ревността е нещо, от което трябва да се срамуваш, а флиртът е нормален и здравословен.

Свят, в който скромността е недостатък, а не преимущество.

Свят, в който синовете харчат парите на бащите си в нощни клубове, в които слушат безсъдържателна музика, докато се наливат с алкохол. Свят, в който момичетата се влюбват точно в такива момчета.

Свят, в който хората не търсят любов, а перфектен партньор.

Свят, в който се говори за свобода на избора, но всеки, който направи избор, различен от този на останалите, се обявява за луд.

Свят, в който хората поправят колите си, без да пестят парите си, но не дават шепа милостиня на някой нуждаещ се.

Аз отказвам да вървя по този път. Избрах друг. Избрах свой. За съжаление малко са хората, които искат да вървят заедно с мен по него...”

Киану Рийвс

[je-suis-une-mauvaise-fille]

по етикет на трета среща се целува на десета се прави секс на трета седмица се обича

на пук го целунах на втора на трета го изчуках от първата го заобичах

[poetic-souls-world]

“Губех го и го печелех всеки ден. Отново. Имаше дни, в които очите му бяха толкова студени, а той ме гледаше така, сякаш не го бе грижа, че сърцето ми трепери от вятъра, който ми изпращаше. Имаше и дни, в които не можех да го отделя от мен. Целуваше ме и държеше ръцете ми. Нямах минута спокойствие с мъж като него, но и нито за миг не спрях да го искам.”

—

[sybilvane]

Не разбирам защо дори след цялата тази болка и всичко ,което направи аз все още искрено се надявам да си добре и всеки ден се притеснявам за това как се справяш ,дали напредна с френския ,дали вашите още те дразнят за гривната ти ,дали брат ти те тормози ,дали има кой да те успокоява ,когато ти се иска да плачеш и в тези моменти се мразя повече от колко се опитвах да намразя теб.

[menthaepiperitae]

Наздраве,

но не за новата година,

а за онова чувство, което изпитваш, докато водиш разговор и се надяваш, че няма да чуеш думите, които със сигурност знаеш, че ще бъдат казани.

Наздраве отново,

за онова чувство, което изпитваш всеки път, когато се доверяваш, надявайки се, че няма да бъдеш излъган.

И Наздраве отново!

До дъно!

за онова чувство, което те предупреждава да бягаш. а ти всячески се опитваш да пренебрегнеш

…и пропадаш надолу,

летейки.

Лютива Мента

[menthaepiperitae]

на Баба и Дядо.

мила бабо,

скъпи дядо…

само тъмнина и студ

ме срещат в родната ми къща вече.

радостните ви усмивки на двора -

няма ги.

изплуват само спомени

за скъпоценните,

щастливи…

кратки мигове,

които споделихме заедно.

няма да забравя как промивахте с целувки и любов разбитите ми колене,

как ми разказвахте истории от младостта си, под асмите,

как беряхме плодове и правихме домашна лютеница, 

как се грижихме заедно за малката ви китна градинка,

а после сядахме да гледаме влаковете,

облаците,

залезите

и реката…

не бих забравила за нищо на света

всичките сълзи от щастие и болка,

които сте проляли заедно с мен.

липсвате ми - много,

обичам ви - много.

моля ви за прошка,

че не достатъчно ви се обаждах,

че не достатъчно ви виждах,

че не достатъчно ви показвах колко сте ми ценни

и колко много ви обичам.

мила бабо,

скъпи дядо,

прощавайте.

дано да ви е светло на душите,

защото тук е много,

много

тъмно.

Лютива Мента

[ivchoka-deactivated20200404]

Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?

Сънувам ли ви? Малко съм смутен…

Нали отдавна вече уж ви няма, а виждам ви застанали пред мен???

Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти.

Прощавай, изненадан си. Личи!

Измолихме от Господ пет минути

да видим пак любимите очи.

А Господ само пет ли, бабо даде?

Нали добър е уж? И милостив!

Защо като изпрати ви при мене,

на време бил е толкоз пестелив?

Добър е, чедо! Той добре си знае…

понякога секундата е век.

А друг път цял живот не стига за сбогом със любим човек.

Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си?

Подай насам измръзнали ръце.

Ти помниш ли как тихичко заспивах

в онуй сковано детско легълце?

Добре съм, сине! Всичко помня !

Креватчето ти със любов сковах.

Но друга болка тука, чедо имам…

Да взема сбогом с тебе не можах!

Затуй от дядо си да знаеш,

любов не трябва да пестиш!

Обичаш ли, на глас го казвай!

Сърце на две да не делиш!

Сега от баба да запомниш

една тъй глупава лъжа!

Че дважди никой не умирал

и няма обич след смъртта.

Веднъж от рожба да си тръгнеш

е неизбежно, няма как.

Два пъти ако го направиш

умираш пак, и пак, и пак!

А вие… що тогаз дойдохте?

Последната ти дума ме срази!

С коя ръка сега да трия, бабо,

ей тез проклети, глупави сълзи?

Сълзите, чедо дават сила

и винаги за мъката са лек.

Дървото няма да заплаче!

Щом плачеш, значи си човек!

Ще тръгваме, че стана време

и вече видело е вън.

Кога те стигне тежко бреме,

спомни си, чедо този сън.

Почакай, дай да ви целуна!

Глава да сложа на любимо рамо…

При кой да тичам утре за да кажа,

че паднах и ожулил съм коляно?

Че скъсах панталона на дувара

с приятели кога играх….

И в кой да дойда да се сгуша, кога от нещо ме е страх?

Коляното ще мине, сине,

страхът с любов ще победиш.

За хора на сърце любими

не трябва, чедо да тъжиш.

Живота тича като вятър,

не спира нивга своя бяг,

а някога, след много време

със тебе ще си видим пак!

[notyourbabes-blog]

И много често започна да става така, щастието да се пуши.