"Тя го обичаше.
Как се обича нещо опасно и прекрасно, как?
Любов без надежда за утре.
Без край, но с незнайно начало, което я водеше към сладостта, към живота.
Няма годишнина, за да я отпразнува, защото нямаше дати.
Няма ден.
Само часове.
Силни часове, вечни минути.
Той може да ѝ се обади внезапно, след месеци мълчание.
И след това обратно, да вкара въздух за един миг, отново в белите ѝ дробове, за да ѝ вдъхне живот с една въздишка.
Ръцете нямаха сила, а очите се смеят, душата празнува.
Кожата миришеше на любов, която никой не можеше да разбере.
Дори приятелите не можеха да я откажат.
"За твое добро е !", повтаряха ѝ те.
Те не знаеха и не искаха да разберат, че това, което наричат лошо, беше най-силния копнеж за нея, защото така тя вкусваше от живота !"
- Д.Стратев
