Колко ли истории щяха да разкажат улиците на Пловдив, погълнали стъпките на хора в тежки и леки времена, крачещи из калдъръмите, всеки със своите надежди и терзания.
Заслушвали са се в ехтящото тропане на копита, искри от саблени удари, аромат на току що запален барутен прах, крясъци на млади и стари, ръмжене на двигатели. Улиците под тепетата със сигурност са били свидетел на стотици спомени, които биха били кой от кой по-романтични.
Ама не могат да говорят, те са просто улици, те са просто свидетел на времето. Е, нищо, радвам се, че и ние имаме няколко истории, които споделяме с тези улици.















