Мисли и Тъпотии

Здравейте! Тук ще споделям всички свои, мисловни творения. Надявам се ви харесат :)

[todorrogoshev]

Коректор

Като пишеш по живота стават грешки. И коректор за тях може и да няма. Но имаше ли, пръв щях да посегна, да го взема и смело да замажа. Но грешките не ще поправя. Напротив, с такова желание себе си, целия да изтрия, от желанията ваши поощрен Но грешките се заличават. А на коректора отгоре пише се. И следа остава от всяка воля ваша живота да изтриете.

[todorrogoshev]

Как се рисува залез?

Нарисувай ми залез - Каза той. Не мога – каза тя. Но ще ти разкажа. Вземи първо малко от небесата. Пръсни ги равно по платното. Сега сложи златно. И алено. Не пипай оранжевото. Нека сами намерят своя огън. Не се притеснявай, че със синьото се размиват. Така и слънцето се разтича И залива цялото небе. Хвърли и малко сребро Не пести го, По небосвода няма край И то се разлива в млечен рай. Сега натопи четката и в мрака. Изрази го с всички цветове - Сложи му черно, синьо, сиво, лилаво. Остави ги деня да удавят и като от пещ огънят да се процежда. Точно там между размитите цветове на погасващия пожар на деня и пропълзяващия се мрак на нощта Там ще намериш красотата на своя залез.

[todorrogoshev]

Стъкло

Лице в лице със запотеното стъкло.

Стъклени ръце приглаждат стъклени коси и стъклена усмивка носят стъклени очи.

Но знай, зад тези стъклени очи стои не кристал, а човек и в бездна търси да крещи

И от теб не е по-различен Животът му само лъч е пречупен от стъклен инструмент, скрит сред театъра оптичен.

Светлинно шоу. Стъклена лъжа. Пречупва той лъча в опит светлината егоистично да съхрани…

Но повярвай едни топли, истински очи през стъклото да прогледнат и ще се научи да блести.

[dailynietzsche]

“We immoralists are today the strongest power: the other great powers need us. We have raised ourselves to the level of honorable thoughts. Even more, we determine honor on earth. All of us are advocates of life. We construe the world in our image.”

—F. Nietzsche, The Will to Power, §116 (edited excerpt).

[todorrogoshev]

“Not interested in scarin’ anybody, but people with good sense are afraid of a man with nothin’ to lose.” ― Dan Groat, Monarchs and Mendicants ‘Нямам интерес да плаша никого, но разумните хора се страхуват от човек, който няма какво да губи.” - Дан Гроат- 

[todorrogoshev]

“Слънцето си е същото по относителен начин, но ти остаряваш. Все повече не ти достига въздух, и си с един ден по-близо до смъртта.” Roger Waters Pink Floyd - Time

[todorrogoshev]

„…На истинските хора на духа липсва каквото и да е честолюбие и никога не желаят да блеснат, да увещават другите или непременно да се окажат прави.”                   “Степният вълк”                         -Херман Хесе-

[todorrogoshev]

“Това, което те тревожи, господства над теб” -Джон Лок-

[todorrogoshev]

За Щастието

           След лекции днес реших да се поразходя с приятелка, с която не си бяхме говорили от известно време. Започваше да вали и седнахме на пейка под една стреха. Разказваше ми за своя позната, която била много щастлива със своя приятел и в последствие се заприказвахме за това какво е щастието за човек и какво прави човек щастлив. Замислих се за това какво прави мен самия щастлив.

           Вчера се прибрах в общежитието, което бях подредил преди няколко дни, и си постелих чисти чаршафи, взех си китарата, отворих прозореца и легнах отгоре на леглото. По някаква незнайна за мен причина пръстите ми ме слушаха особено добре и мелодията излизаща от инструмента беше доста приятна. Беше особено тихо като се има предвид оживения булевард в близост. Усещах полъх върху ръцете, стъпалата и лицето си от прозореца. Уханието на чисто от леглото се примеси с мелодията и дъха на нощта – красива симфония. Беше някак семпло, но въпреки всичко прекрасно. Навярно на човек, който чете това, ще му се стори доста глупаво, но се почувствах истински щастлив и свободен, почувствах обич към живота.

           Според английския философ Джон Лок, в своите пълни размери щастието е най-голямото, съвършеното удоволствие, на което сме способни и има противоположност – нещастие, което той нарича и болка. (То е и тясно свързано със субективната перспектива на човек за“добро“ и „лошо“ като това, което ни носи удоволствие наричаме „добро“, а това, което носи болка и съответно нещастие „лошо“.) Необходимостта човек да се стреми към истинско щастие е основата на свободата.

           Та защо споделям това? В романа „Боен Клуб“ на Чък Паланюк един от героите, Тайлър Дърдън, използва слънчевата светлина и няколко дървета за да създаде сянка на перфектна длан и сяда в нея. Разбира се това трае само няколко минути защото слънцето се измества и дланта се губи. Ставайки от мястото, където е падала сянката той казва: "Един миг... само толкова можеш да очакваш от съвършенството"

           Нима можем да очакваме и от щастието повече от миг? Замислих се, че хората не са щастливи и не се радват на нещата, които имат трайно положение в живота им. Може и да греша. Но личните ми наблюдения подсказват, че щастието ни изпълва само за миг и останалото е просто привкус, ехо на това удоволствие. Всеки от нас, поне веднъж в живота ни, някой ни е казвал „брой до 10 когато се ядосаш“. Това е защото емоцията ни изпълва и обладава за този един миг. След това отслабва. Като вълнението, причинено от хвърлен камък в езеро. Не мисля, че и при щастието е по-различно. Изпълва те отведнъж, кара те да се усмихваш и топли душата ти известно време.

           Та примерно казваме как даден човек ни прави щастливи. (Може и да греша) Но този човек сам по себе си, със своето съществуване не ни прави щастливи. Неговите действия, дадени моменти с този човек, това ни правят щастливи. Хората са причината за наличието им разбира се. Такива мигове обикновено има повече от веднъж и така в поредицата мигове, които ни правят щастливи, се получава едно по-дълготрайно щастие – система от мигове. Доказателство за това намирам в това, че ако си представим човек, с който сме се чувствали щастливи, ще се сетим за хубав спомен с него, а не само за човека.

           Замислих се за това момиче... Щастието и има превъплъщение. Проекция в света. Илюзия.

[todorrogoshev]

Относно този блог...

Днес получих въпрос в Tumblr: “За какво е този блог?” Реших да го направя за да споделям част от мислите си с хора и да получавам някакъв вид критика или коментар. Просто така.  За да се свържа с хора, които не познавам на едно по-идеологично ниво. Може би преди всичко за да следя индивидуалното си развитие. Да добия обективна представа за това какъв съм бил и евентуално как съм се променил. (Макар и малкото постове мога да видя разлики) За жалост публикувам твърде малко и не изпълнявам целите, които съм си поставил. Блогът пустее и за 2 години има само дузина публикации. Може би ще поправя това в бъдеще.

[megasurpriselove]

Чарът на тъмблр е, че можеш да погледнеш в главата на един човек, без никога да си виждал лицето му.

[todorrogoshev]

Не може да направите отново неграмотен човека, който се е научил да чете. Не можете да унижите човек, който чувства, че има достойнство. Не можете да потискате хора, които вече не се страхуват. Когато човек види бъдещето, то вече му принадлежи.”

Сезар Чавес

[todorrogoshev]

Ние сме обществото отгледано от жени, заучено от мъже, носещо отговорност за действията на предците ни. Интересуваме се само от секс, пари и да сме център на вниманието. Продаваме животите си за да живеем и никога не сме задоволени с това, което имаме или какво правим.

[todorrogoshev]

Опитът ви от живота има повече общо с мислите ви върху него, отколкото със самата реалност. Може би животът е по-хубав, отколкото някои си мислят...

[todorrogoshev]

Агресията на пацифиста

На масата стоят вълци, овце, свине, оглупели и обезумели, крещящи от безсилието си зверове. На край масата стоя, Човек, слушам абсурдни кавги, продължили сякаш час или век. Нежна и спокойна надига се омразата човешка, градена на агресията животинска, яростна природна грешка. Нож ще взема аз и кожите ви ще одера. После на стената, пропили с гняв, ще окача

Вечерята доволно ще довърша На леглото ще легна и в шума на вашите замрели крясъци ще се потопя и мирно ще заспя

[todorrogoshev]

Каква е разликата между: Харесвам и Обичам “Ако харесваш цвете, просто ще го откъснеш, но ако обичаш цвете ще го поливаш всеки ден.” -Buddha-

[todorrogoshev]

Откровеността като сила

   Не, не ви говоря за честност. Разбира се, че е хубаво да сме честни. Тук става въпрос за това да казвате истината, не когато ножът опре до там, а дори и когато не се изисква това от вас. Животът е твърде кратък за много неща, които можем да си спестим с малко откровеност. Примери:    На всеки от вас му се е случвало да има някакви по-силни емоции или критично мнение към даден човек. Независимо дали са положителни или отрицателни, примълчаването им не води до нищо добро.    Човек от компанията ви ви дразни? Следващия път, когато ви помоли за нещо или просто прави неща, които са ви неприятни, а се държи като ваш първи приятел, кажете му го. “Аз не те харесвам!” Звучи трудно, но никак не е. Спестява много главоболия и ще ви изкара като един по-силен характер. Какви биха могли да бъдат последствията? Да спре да ви говори? Да ви се обиди? Не е ваш проблем. А ако е сносен човек, то тогава най-вероятно ще се опита да поправи ситуацията между вас. В личния си живот имам много примери за това как такива хора могат да докажат, че не са толкова лоши.    А ако имате чувства към даден човек, би било добре да го споделите. С него. Тук идва въпросът: “Да ама ако няма същия интерес към мен?” И какво от това? Дори и това да е вярно, това не означава, че не би могъл да прояви такъв. Кажете му. Поканете го на филм или направо го натикайте в леглото си. Шансовете са, че ако не е проявявал интерес до сега, ще прояви интерес към някого, който е признал такъв. Кой нормален би отхвърлил внимание или нещо, което да му гъделичка егото.   След това и преди всичко бъдете откровени за и пред самите себе си. Хубава е приказката “кого залъгваш, мен или себе си”. Идеята за цялото това писание ми дойде преди няколко дни, когато си говорих с по-малкия си братовчед и ми направи впечатление как децата си измислят, с цел да изглеждат по-интересни за околните. За жалост това се проявява при някои и при много по-късна възраст. Защо? Та вие сте си прекрасни и с това, което вече имате. Съветът, който имам за такива хора е същия и като за братовчед ми: Не давай сведения за себе си, които не можеш да защитиш. Най-лошото, което може да стане е да не казваш много за себе си като цяло, което не е лошо. Но в никакъв случай не се опитвайте да лъжете себе си. Става страшно, ако си повярвате.    Думите са оръжия наистина. Най-силните за човечеството. По-силни от всяко огнестрелно или хладно оръжие. Още по-силни са когато са истински и казани директно без увъртания. Удрят под кръста и в сърцето. Зависи как ги приложите. Да, откровеността е сила. И продуктивна и деструктивна.