Tan Lejos Tan Cerca/ Толкова далече толкова близо
Ha vuelto a florecer en mis ojos de cristal. El viento se llevó Todo…
Y de nuevo vuelve a Amanecer, aquí, tan lejos, tan cerca de todo lo que fue.
Ciudades desiertas, el campo ha cubierto las flores abiertas, tus ojos tan negros.
He vuelto a despertar aquí, tan cerca y tan lejos de lo que ya fue.
Te pican los ojos. Te pican los ojos de tanto correr detrás de los caballos.
Te pican los ojos. Te pican los ojos de tanto correr detrás de tus hermanos.
Me pican los ojos. Me pican los ojos de quererte tanto y tanto.
Me pican los ojos. Me pican los ojos tanto.
Una lágrima de mentira resbala por mi pupila y baja despacio Llegará algún día donde tiene que llegar, o se quedará perdida entre mis labios.
Era de verdad que yo tenía ganas de verte. Era de verdad que yo tenía ganas de quererte. Era de verdad que yo tenía tantas ganas de verte. Era de verdad que yo tenía ganas de quererte a ti.
Aquel día comí hasta reventar. Mi barriga no paraba de hablar. Intenté que se me pasara pero nada de nada. Me llevaste en brazos, yo no podía andar.
Aquel día creía que iba a reventar. Me salían flores hasta por las orejas. Aquel día sólamente quería bailar contigo.
Pero no pude hacerlo. Me quedé en el intento. Me colgué de tus brazos y me inventé otro cuento.
Entonces, el baile pasó y me llevaste a un sofá de amor. Me hice un ovillo sobre ti y me dormí hecha pedazos.
Aquel día creía que iba a reventar. Me salían flores hasta por las orejas. Aquel día la alegría no paraba de estallar y me dejé llevar. Aquel día creía que iba a reventar. Me salían flores hasta por las orejas.
Aquel día la alegría no paraba de estallar por todos y cada uno de los rincones. Aquel día…
____________
Отново започна да цъфти в моите кристални очи. Вятърът отнесе всичко.
И отново се развиделява тук. Толкова далече, толкова близо от всичко, което беше.
Празни градове, полето е покрило, Цветята отворени, Очите ти толкова черни.
Отново се събудих тук, толкова близо, толкова далеч от това, което вече беше.
Очите ти щипят, Очите ти щипят От толкова тичане След конете.
Очите ти щипят Очите ти щипят От толкова тичане След твоите братя.
Очите ми щипят, Очите ми щипят От това, че те обичам толкова и толкова.
Очите ми щипят Очите ми щипят толкова.
Една лъжлива сълза Се стича по зеницата ми И слиза бавно.
Ще стигне един ден, Където трябва да стигне, Или ще остане изгубена Между устните ми.
Беше наистина, Толкова исках да те видя. Беше наистина, Толкова исках да те обичам.
Беше наистина, Толкова исках толкова да те видя. Беше наистина Толкова исках да те обичам, Теб.
Този ден ядох до пръсване, Коремът ми не спря да говори. Опитах се да ми мине, но не се получи въобще. Ти ме взе на ръце, Аз не можех да ходя.
Този ден си мислех, че ще се пръсна. Излизаха ми цветя и от ушите. Този ден само исках да танцувам с теб.
Но не можах да го направя. Останах си само с опита. Овесих се на ръцете ти и си измислих друга приказка.
След това, танцът премина и ти ме занесе до диван от любов. Направих си гнездо върху теб и заспах, разбита на парчета.
Този ден си мислех, че ще се пръсна. Излизаха ми цветя и от ушите.
Този ден радостта Не спря да избухва И аз се оставих. Този ден си мислех, че ще се пръсна. Излизаха ми цветя и от ушите.
Този ден радостта Не спря да избухва От всичко и от всякъде. Този ден...
Letra: Bebe Música: Bebe, Germán Zin, Carlos Jean Превод: Галя Тодорова