Сянка
•
И нещо резонира вътре в теб! Изведнъж! Като стрела идва право в празнината на сърцето от която усещаш топлина и спокойствие! Усещаш че не си сам в тъмнината на душата си!
И бълваш в сълзи посред бял ден без да знаеш защо! Чувстваш болка и облекчение едновременно.
Какво става? Какво срещна?! Дълбокият ти страх ли беше това пред теб? Или най-накрая нещо което го разбра…и го прие, прегърна го, и в него откри себе си. Огледало което някой ти подаде - огромната черна сянка която стоеше пред теб беше ти, прегърна те. Смали се. Влезе в теб да поспи изморена. И сега я пазиш, за да не остане сама отново.
Нека поспи.
Светлината на деня е по светла.
•











