Заглавие нямам.

мисли и цитати

[contra-spem--spero]

отказвам се

не искам никой да ме познава

не искам на никого да пускам любимите си песни

не искам на никого да разказвам сънищата си

не искам на никого да показвам стари мои снимки

изморих се да се разказвам

[contra-spem--spero]

онзи ден пак те сънувах, в съня ми беше ранена, но седеше спокойно - сякаш всичко беше наред

дойдох при теб, ти не реагира, докоснах ръката ти и голото ти рамо, беше свалила черното си яке

кожата ти беше нежна, но не точно както си я спомням - остаряла ли беше в съня ми, или просто вече си друга?

всички наоколо бъбриха, ти се усмихваше, но не беше искрена и не можех да чуя гласа ти

започнах да викам, да викам за помощ, само аз ли виждах колко те болеше?

крещях, исках някой да дойде, разплаках се

и тогава се събудих

моля те, бъди добре, моля те, бъди добре, моля те, не искам сънят да е реалност

[contra-spem--spero]

“Отдавна не ги харесвам празниците. Липсва им някогашният дух, но пак си задължен да бъдеш в добро настроение. Мисълта, че може да не успееш, допълнително те потиска. А настроението трябва да се изгражда отвътре, не да се огражда по календара. Виждала сьм далеч по-забавни нощи от празничните и много по-значими цветя от подарените за Деня на жената....”

- “Алиса в петък вечер”, Деси Нико

[contra-spem--spero]

“- Уморява ли те пътят?

- Уморява ме не пътят, а тъпкането все на едно място...”

- “Отклонение”, Блага Димитрова

[contra-spem--spero]

“Значи, ако си се харесвам такава, каквато съм, ще избера мъж, с когото си приличаме. А ако винаги съм искала да бъда някоя друга, няма да мога да се възхищавам на човек като мен. Ще се влюбвам в противоположности.”

- “Алиса в петък вечер”, Деси Нико

[contra-spem--spero]

“Още ли се чувстваш виновен за всичко, което се върши далече от тебе?”

- “Отклонение”, Блага Димитрова

[contra-spem--spero]

“Мисля, че ако всички останали видове си имат инстинкт за самосъхранение, то хората могат да се похвалят с един уникален инстинкт - този на саморазрушението.”

- “Алиса в петък вечер”, Деси Нико

[contra-spem--spero]

Когато обръщаш нова страница, не можеш да избегнеш тъгата. Но със сигурност е по-тъжно да не обърнеш проклетата страница.

“Алиса в петък вечер”, Деси Нико

[contra-spem--spero]

“Знам, редки са нашите празници, мила,

но ти не поглеждай с печални очи

наивно разкошните три карамфила,

кафето, което от сладост горчи.

Ела да захлопнем най-сетне вратата,

лицето ми в своите длани вземи…

Любов--

и това е едно от нещата,

които не можем да правим сами.”

— Иван Николов

[contra-spem--spero]

“Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път. А аз задълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи гльтки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далече от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското си минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществено.”

- “Отклонение”, Блага Димитрова

[contra-spem--spero]

„Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!”

- “Отклонение”, Блага Димитрова

[contra-spem--spero]

“Думите са времето, което ние владеем.”

- “Отклонение”, Блага Димитрова

[contra-spem--spero]

Коя си ти?

себе си

[contra-spem--spero]

Кой бие жена си - бие ангела си…

“Задушница”, Елин Пелин

[contra-spem--spero]

Доброто и злото заедно вървят. Дойде едното, па дойде и другото.

“Задушница”, Елин Пелин

[contra-spem--spero]

То теглото по хората ходи. Защо сме родени, нали да теглим…

“Задушница”, Елин Пелин

[contra-spem--spero]

впрочем още имаш дом в сърцето ми, стаята ти е топла, всяка сутрин ти правя кафе и всяка вечер те завивам с одеяло

но впрочем не е нужно да знаеш това, пуснах те да живееш там, където го намериш за уютно