4:56

моят малък космос, предимно съставен от хаотични състояния

[kumnebeto]

РИКОШЕТ

гледай така, сякаш виждаш последния залез на Земята прегръщай така, сякаш след 2 минути се качваш на самолет към Азия целувай така, сякаш устните са кислородът ти на дъното на океана влюбвай се така, сякаш тичаш в поле от слънчогледи под синьото небе бъди любовта, която никога не си получавал и ненадейно, тя ще дойде и ще си легне в скута ти. 27/04/2017

[kumnebeto]

НА К

събираш в себе си цветята и бодлите, водата и въздуха, пръстта и семената, дъждът и слънцето поникваш в гръдта ми пускаш корени по цялото ми тяло пръстите ти минават през всеки мой кичур устните ти оставят следи по цялата ми кожа събираме се в едно дърво минаваме от корените през стъблото и косите ни се вплитат в короната и птици си свиват гнезда събираш в думите си всичките ми страхове и желания рисуваш със звезден прах силуетите на всяка една неосъществена любов, които се вмъкват между пукнатините на счупеното огледало и аз отново виждам отражението си аз съм разпръсната из цялата вселена а ти ме събираш в себе си 12/3/2017

[kumnebeto]

НАНОВО

Нека не слагаме граници Нека не използваме клиширани и пренатоварени от бремето етикети.

Писнало ми е от обикновени неща: да се затваряме в едни и същи полирани и лъскави кутии които толкова бързо се захабяват.

Не слагай граници и определения.

С всеки поглед разбиваме Менделеевата таблица; на фона на всяка целувка суперновите изглеждат като ония малките конфети, дето едва пукат; с всяка прегръдка опровергаваме цял Нютонов закон защото не падаме, а летим.

Нека си напишем нашите закони. Защото и ти, и аз знаем, че краят на черните дупки е не друго, а светлината.

30/01/2017

[kumnebeto]

ГОДИНА

Мина цяла година: годината, в която се загубих, за да се преоткрия да изчистя всички следи от теб по мен да изтрия боите от ръцете си, които цапах всеки път, щом ти рисувах моя свят да изчистя отровата от сърцето си, която се инжектираше с всеки твой поглед.

Мина цяла година: откакто нищо не направихме откакто спря да говориш без изобщо някога да каза нещо откакто си тръгна без дори да беше тук.

Мина цяла година откакто умрях, за да се преродя.

[kumnebeto]

ТАМ НЯКЪДЕ

На въпроси като кое обичам повече: изгревите, които нежно ме целуват по челото за добро утро или залезите, които поставят туко-що набрани цветя в душата ми; пълната Луна, която шепне омайно на съзнанието ми или ония юлски метеоритни дъждове, които секат Космоса като швейцарски остриета или просто плават като големи калмари в небето; дали предпочитам да намирам баланса в разноцветни пейзажи или да се вслушвам в ония песни, които откривам всеки път, когато се загубя. Истината е, че никога няма да мога да избера кое предпочитам обичам всички тези неща където си и ти там някъде целуваш ме по челото, подавайки ми букет от градината на бабата до нас; очите ти са швейцарските остриета, които режат въжетата на моста и аз падам в дълбокия океан Някъде там, където ти ми шепнеш всички тайни на живота. 22/11/2016

[awakenings-from-within]

There is so much going on in the cosmos at the moment…

(via awakenings-from-within)