I love when people reply to me with long messages and details and keep the conversation interesting like yes tell me everything I'm listening
Acquired Stardust
2025 on Tumblr: Trends That Defined the Year
No title available
sheepfilms

Love Begins

Kaledo Art
occasionally subtle
Sweet Seals For You, Always

No title available
YOU ARE THE REASON

Discoholic 🪩
Stranger Things

祝日 / Permanent Vacation

blake kathryn
will byers stan first human second

Origami Around
Today's Document
h
RMH
Monterey Bay Aquarium
seen from Canada
seen from United States

seen from Türkiye

seen from Australia

seen from T1
seen from Japan

seen from Germany

seen from United States
seen from Russia

seen from United States

seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from Croatia

seen from Indonesia
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from Canada
seen from United States
@nneveraagainn
I love when people reply to me with long messages and details and keep the conversation interesting like yes tell me everything I'm listening
Може би,
ти си нечия
история… //
И те разказват.
И говорят за теб, когато се напият с приятели или са трезви и сами.
Може пък и да не те споменават пред друг, но често си те спомнят.
И всеки те помни различно.
Била си и добра и лоша. И много усмихната и много намръщена.
Понякога си история от детството, друг път си история от юношеството.
Но хубавото е, че някой някъде помни твоя версия
от преди.
И в някои ранни или късни часове започва да усеща липсата на старото ти Аз.
И образът ти му донася най-различни по вид емоции.
(но всичко това са просто подробности)
Важното е, че някъде…
Ти си нечия история.
"Не я разбирам тая ваша любов, синко - рече ми дядо. Градите я на слаби основи - я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти - какво да ми вземе? Когато я срещнах, нищо си нямах. Сега си кретаме старините и всеки ден е подарък. Младите ви е смешно, но ще ме разбереш.
Все гледате големи къщи, а те са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом, дето да се приберете. Подаръците са скъпи, а любовта - бедна. Съдите по дрехи, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх... Не става, чадо, къща без майстор не се гради. Та така и с любовта. Па докъде ще я докарате, не знам...
Гледате все в миналото на хората. А какво значение има то, ако човекът до тебе е твоето бъдеще? Ей го моето бъдеще - до печката - посочи баба ми и се усмихна. - И в гроба пак ще я обичам, че покрай оня скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да ѝ дам, но ѝ стига вече 60 години..." ❤️
I hope you all fall in love with someone who never stops choosing you and I hope you feel at home when you look at them
15тия СТРАХ
Драги съотечественици, драги роднини, братя, сестри, майки и бащи. Драги приятели и сродни души. Драги изгонени, доведени деца и мащехи.
През последните 29 години, наречени преход от комунистически режим към съвременна демокрация, се зароди феномен – до този момент непознат и целенасочено отбягван като тема. Този феномен е поколението на страха. Поколение, което е обградено от различни видове власти, които наивно, но целенасочено, доведоха всеки един от нас, роден в последните 30-35 години, до абсолютен личностен колапс. Страхът, който се явява основен иснтрумент на властта, се видоизмени и се превърна от пряка физическа заплаха в черен гарван, обагрящ небосвода в тъмнина.
Страхът представлява примитивно усещане, провокиращо инстинкта ни за самосъхранение. Всеки един от нас още в ранна детска възраст се е сблъскал с недоимъка и несигурността. Това е оставило белега на страха във всеки човек, озарил света с раждането си в този период. Нашият бунт срещу властта бива изразен в обвинения, в обиди, в отделянето на общото от частното. Нашият проблем се оказваше човекът срещу нас, било то на работното място, в учебно заведение, та дори и у дома. Екзистенциалният ни страх доведе до хаотични анти-действия срещу самите нас, срещу нашата собствена кръв, срещу нашите вярвания. Думата „принцип“ спря да има смисъл. Издигнати бяха паметници на антикултурата – поп-фолкът и футболният хай-лайф. Tака постепенно загубихме всичко – отдалечихме се от сродници и род, загубихме вяра и сляпо търсим Обетованата земя. Но това са само проявления на отчаяната липса на посока и всеобхватния страх от утрешния ден.
Това е истинският преход.
Ние не можем да предложим решение, нито рецепта, нито цяр. Ние не сме по-различни от всички, ние сме това, ние сме вас, вие сте нас. Но можем да предложим първа стъпка. Опит да се нарече дори би било дръзко.
Властта, която е първоизточник на този страх, е успяла в начинанието си до този момент, но ние, както казват нашите родители, сме бъдещето на тази държава. Някой ден някои от нас ще са известни художници, други ще са изявени музиканти, спортисти, стругари, програмисти и т.н. Ние ще съставляваме всяка една нишка от обществото. Ние ще бъдем кръвта на тази държава. Белите и червените кръвни телца. Пазителите на доброто и съдниците на злото. Но какво ни прави по-различни от предците ни? Благодарение на информационната епоха, в която живеем, ние всекидневно се убеждаваме в това, че хората, които са около нас, най-вече в България – мислят и чувстват еднакво. Ние, поколението на Y, сме хора и сме еднакви, и да, това не е лошо. Всеки от нас може да се радва и обича, и да тъжи, и да милее, и да скърби, и да обожава – с едни и същи прийоми, с едни и същи емоции. Кръвта ни е една, любовта ни е една. Ние сме хора, ние сме човеци. Не ни остана в какво да вярваме, затова ще вярваме един в друг! Ако успеем да не забравим човешката си природа и факта, че всеки е равен с отсрещния, ние сме способни да превърнем тази държава, та дори света, в осъществен блян.
Ние сме последните първи, окървавени от думи, обидени от реалност, но с глави над тинестото море. Времето е върху нас. Ние нямаме право да се провалим.
Има хора, на които все им се тича, не обичат да чакат, искат всичко да се случва на мига. Имат само 10 секунди, научили са за тази максима. Човек знае за какво сърцето му копнее само тогава. Действа спонтанно, непринудено, защото чувствата имат срок на годност, знаеш за какво копнееш, докато часовникът тик-така, докато съмненията не са започнали да изникват.
Толкова много ”може ли да се видим” са се зародили тогава, толкова много “искам да се науча да рисувам”, “дали да не си боядисам косата”, “може би трябва да се боря”, “май ще е по-добре да си тръгна”, “хайде да изчезнем нанякъде”, “ще се запиша на уроци по пиано”,
толкова много неспазени обещания
просто са раздвижили въздуха,
защото когато мислиш за дадено нещо,
то трябва да се случи веднага,
иначе на 11-тата секунда
вече си готов да кажеш
“по-добре не”.
София Георгиева
Дръпка след дръпка
тръпка
дупка
“Една жена е спечелена не когато спи с теб, а когато не може да заспи заради теб.”
— (via thecolorblr)
If Earth was truly flat, cats would’ve knocked everything off the edges by now, because they’re dicks that way.
Rose-Colored storm on Jupiter captured by Juno spacecraft [1080 x 758]
“Някой ден- за предпочитане в който и двамата сме мъртво пияни- може да поговорим за това.”
— (via abrainstorm)