Някога, някога, колкото хиляди сияйни лета лекувах усилено душата си. Тъкмо я излекувах и ме заболя черния дроб. Събудих до теб в хотела след онази безпаметна вечер. Помниш ли я? Устата ми преливаше от конфети, изгреви и мокри целувки. Отворих очи, ушите ми звъняха, ръцете ме сърбяха. Вече се движех. Намирахме се в претъпкан влак, усещах как пръстите ти свирят по ребрата ми, стъпил здраво на мръсния под. Не разбирах защо се опитваме да гледаме през прозореца при положение, че навън е тъмно. Тъмнина или просто друг преминаващ влак. Пиксел светлина. Лицата ни доближени едно до друго, надничащи внимателно, вперени в нищото и негледащи един в друг. Обичахме се сякаш. Просто по различно време.
Изхарчихме пари за една сватба, погребение и половин изкуствен бюст само за таксита. Мятахме се в поредното такси до следващия бар. Имахме парченца тютюн под ноктите си и нишки никотин в косите си. Аз се смеех само, за да забележиш цвета на червилото ми, ти се смееше само, за да ме целунеш след това. Още не бе влюбен в мен. Просто ме искаше. Няколко месеца по-късно щеше да се влюбиш, няколко месеца по-късно щеше да спреш да бъдеш влюбен. А аз през цялото време щях да се преструвам, че не знам какво се случва.
Стегнах куфара ти и затръшнах вратата. Плачех, пиех, лекувах се както мога. Беше над Ирак, когато ти написах да се върнеш. Бях под душа, когато ми каза, че няма смисъл. Ти заслужаваш да си щастлива, за това си тръгнах. Поема от девет думи, която убива. Някога, някога, колкото хиляди сияйни лета лекувах душата си, а ти асистираше. Процедурата бе успешна, ти взе скалпела и отряза парче от мен. Сърдечен мускул за спомен. Не може да ме промениш толкова и да си тръгнеш.
Отново проверявам билети. Всички празни седалки до непознати са вече заети. Ще седна до теб. Сядай, не питай. Обещавам ти следващия път да изберем по-скучен живот.
blakekathryn
romaincrisis
janainaart
origamiaround
germansingergirl
2087
