Космически бюлетин (за всеки с бучене в ушите, вибрации по тялото, неочаквани събуждания през нощта, внезапни картини/усещания/включвания по-принцип и особено интензивно от средата на този месец)
Вихрушка от "събития" и настройки във високовибрационните измерения за всички не дотам осъзнати звездни сътворци и още повече за всички осъзнато действащи по Спиралата на Творението, които "закотвят" през мултиизмерното си тяло енергията към Земята и енергийната й решетка...За някои се чувства прилив на вълнение, вдъхновение, поток от свежи идеи, оптимизъм, обгръщаш океан от Вселенска любов, за други - физически дискомфорт, породен от калибриранията и изчистванията от стари лимитиращи модели/вярвания, его-вкопчвания, зависимости, неизлекувани травми, кармични уроци...за трети - всички вътрешни импулси са дълбоко заглушени, далечни, далечни сигнали, без грам ценност за модела на съществуването им в момента....Няма нужда от сравнение кой е по-по-най, всеки следва Божествения си друм и се разгръща колкото пожелае и избере по него. На всеки е дадена възможността да се учи, да обогатява себе си с опитности и преживявания (духовни, материални - всичко е важно с оглед на индивидуалните нужди на душата, въпросът е да резонира с нас и да бъдем осъзнати в избора си.) Това, което е важно да кажа е, че в този "вибрационен преход" не сме сами, никога не сме били сами. Сега е моментът да съ-творяваме и обединяваме усилията и енергията си с останалите космически същности и реалми, напредваме заедно, издигаме се заедно и е толкова красиво, че не само ние хората учим от тях, но и те също от нас. Ти не си прашинка във Вселената, ти си пулсираща Галактика, разцъфваща в красива мандала от нишки, божествен пратеник от далечни очарователни звездни мъглявини, астероиди, звезди, планети....и толкова много е на твое разположение. Дали ще отключиш лечителските си дарби, дали ще носиш красота, мир, изкуство, "зелени" технологии на бъдещето, дали ще помагаш на най-чувствителните, които идват с много по-висока енергия и осъзнатост на Земята, но срещат трудност от статуквото и закоравелия модел на празно съществуване в момента...хоризонтът е широко отворен пред теб. Нормално е да се съмняваш, да не осъзнаваш потенциала, който носиш и да се примириш без да разкриеш нищо повече от себе си. Нормално е, защото ние не се плашим от това, което не можем, а от онова, което не знаем, че можем да постигнем. Затова все по-рядко оставаме дълбоко насаме със себе си, колко по-лесно е да държим в свободното си време телефона и да скролваме историите и отпечатъците на другите, да споделяме картинки, забавни клипчета, селфита в опит да оцелостим себе си пред един плосък екран...(не всеки е така, разбира се, но масата от хора е). И най-тъжното от всичко е, че губейки връзката с истинското си аз, губим автентичната и топла връзка на споделеност помежду си. Сърце със сърце. Било то дали си в човешки облик, в тяло на животно, растение, камък....арктурианец, плеядинец, ангел.....Твоето сърце тупти в един ритъм с милиарди туптящи сърца по тази земя и далеч отвъд нея, в един ритъм като Едно сърце. Ти избираш накъде ще насочиш взора си, до колко ще отвориш сетивността си и ще се гмурнеш в това, което душата ти копнее да изяви.
