#dnevnici

[asweetjane]

Taj krindž i osećaj beskrajne nežnosti prema sebi kad pronađeš svoje stare dnevnike.

[http-lovecrap]

[melancholia-agitans]

Nekoliko neveselih ideja „(...) Prvi korak duha je da razlikuje ono što je istinito od onoga što je lažno. (...)“ Ja bih dodao da je drugi korak duha da shvati kako mu ovo razlikovanje malo koristi u životu, čak mu život otežava. Ako je memorija ilovača, onda otisci naših doživljaja u njoj liče na plitke otvorene grobove. Bolje je ponoviti trivijalno upoređenje s grobljem u kome su, kao i na svakom groblju, izvesni grobovi zarasli u korov, a na izvesnima uvek nalazimo sveže cveće. Reći da je život težak znači sakriti od sebe istinu da je on tragičan. Jedino vlastita nesreća je nesreća, tuđa je tek upozorenje.

Borislav Pekić

[ne-trpi-sranja]

to je to.

[withtasteofemma]

Из "Дневника на В." 11.05.2013

Понякога ми се струва,че те не знаят какво е. Че никой не знае. Е, има отделни мигове, които са все едно измъкнати с кука от собственият ти свят. И това са единствените моменти, които пасват. А ми се стува, че нищо не е пасвало от толкова време, че дори не съм сигурна, че е възможно. Стоиш и в собственото си глупаво невежество, смяташ, че не очакваш нищо. От никого.Защото така е по-лесно. Защото уж така не боляло. Глупости! Бинаги боли, от всеки неразбран поглед, от всеки въпрос, от всяко обяснение, което даваш. За да се обясниш. За да се опиташ да ги накараш да разберат. Защото те така или иначе не искат. Не искат да знаят нищо. За никого?! А аз си оставам тук с моите прелестно-приказни очаквания, че хората са открити и искрени. Че ей така, само защото съм предложила да напишеш писмо до себе си, една щастлива сутрин ще се събудя и Аз ще съм получила писмо. Защото си решил,защото някой е решил, че заслужавам. Заслужавам доверие. Заслужавам да бъда познавана. Заслужавам история. Заслужавам момент от моя свят. Момент с танц на песен на Бари Уайт. Или момент, в който ми довеждаш Стинг на Рождения Ден, и двамата ще ми пеете Every breath you take. Дори да си ми само приятел.Нали те искам за приятел. Аз имам нужда от приятели. Приятели, които живеят своите мигове подобно на мен. Които снимат с въображаеми фотоапарати, всичко, което си заслужава да бъде запомнено. Които понякога танцуват на музиката в главата си и пеят песни от мюзикъли, които не същестуват. Понякога, само понякога не искам да съм от заместващите хора. Не искам винаги да живея в чуждите мигове, в чуждите светове. Искам си история за моя собствен. А май на никой не му дреме за нищо. И никого... Какво да прая тогава? А?