Тайната на кафявите очи…
Има едни кафяви очи, в които потъвам всеки път, сякаш никога не съм принадлежал на повърхността. Не знам дали ме спасяват или ме погубват, но отдавна спрях да търся разликата. В тях има тайна, която никога няма да бъде изречена, любов, която няма право да съществува, но въпреки това гори по-силно от всяка истина. Срещаме се единствено в мълчанието, където погледите казват всичко, което устните не могат да си позволят. Светът би нарекъл това грях, съдбата – заблуда, а аз го наричам единственото място, където душата ми е жива. Ако можех да поискам само едно чудо, нямаше да бъде да бъдеш моя, а тази забранена любов никога да не изгасва, защото има огньове, които не топлят, а превръщат човека в пепел, и въпреки това никой не иска да избяга от тях. Бих направил всичко на този свят, бих преминал през всяка болка, бих се отказал от всяка мечта, бих понесъл всяка самота, само за да знам, че някъде съществуваш със същия пламък в сърцето си. И ако съдбата реши, че тази любов трябва да остане тайна, нека бъде така, защото някои чувства са прекалено истински, за да бъдат показани на света. Те не се нуждаят от обещания, не търсят бъдеще и не искат обяснения. Нужно им е само да горят. А аз ще продължавам да се губя в онези кафяви очи, дори да знам, че след тях няма спасение, защото има бездни, в които човек потъва не от слабост, а защото най-после е намерил мястото, където сърцето му принадлежи.