The Plovdiv Project

The Plovdiv Project is a slow journalistic documentation of the social, cultural and architectural change the city goes through under the preparation of the European Capital of Culture 2019. Our goal is to create many multimedia stories, short documentaries and photographic projects and exhibitions.

[theplovdivproject]

От книгата “Паметта на един град” от Христо Джамбов, Никола Алаваджиев, Иван Терзийски 

Описание на античната стена на Филипополис: -- http://theplovdivproject.tumblr.com/post/111172120615/antic-wall-of-philipopolis-entrances-interactive-map-wi

 From the book “A memory of a city” by Hristo Djambov, Nicolas Alavadzhiev, Ivan Angel

A description of Philipopoli’s antic wall: -- http://theplovdivproject.tumblr.com/post/111172120615/antic-wall-of-philipopolis-entrances-interactive-map-wi

[theplovdivproject]

Стара карта на Тракия от Абрахам Ортелиус, 1585 Map of Ancient Thrace made by Abraham Ortelius in 1585

[theplovdivproject]

Ретуш на оригинал, Клианти

A retouch of an original fresco, Klianty house

[theplovdivproject]

Таван в къща Клианти - една от най-старите къщи в Стария град (скоро ще ви споделим повече за първия етап на реставрационните работи).

A ceiling from the house Klianty - one of the oldest houses in the Old City of Plovdiv (Soon we will share more on the first part of the restoration work).

[theplovdivproject]

7те пловдивски тепета

The seven hills of Plovdiv

[theplovdivproject]

ИСТОРИЯ НА ФИЛИПОПОЛ

Най-старите следи от обитаване на територията на днешния град Пловдив са няколко неолитни селища от VI хилядолетие пр.н.е., като това при Яса тепе в квартал Лаута. Най-ранното известно селище в Трихълмието е разкрито на Небет тепе. То възниква през бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.) и е обитавано без прекъсване оттогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. През желязната епоха селището на Небет тепе е укрепен пункт на тракийския народ беси, а през V век пр.н.е. е включено в Одриското царство.[11]

През 342 година пр.н.е. селището е завладяно от македонския цар Филип II, който му дава своето име - Филипополис - използвано в различни варианти и до днес. По това време градът е обграден със здрави крепостни стени, но към 320 година пр.н.е. Одриското царство възстановява самостоятелността си. По време на македонското управление и в последвалата Елинистическа епоха. Филипополис е превърнат в град и един от важните центрове на Тракия.[12]

III-I век пр.н.е. е период на политическа нестабилност в Тракия — одриските царе изпадат в зависимост от Римската република, често избухват междуособици и масови въстания. През 183 година пр.н.е. Филипопол е превзет от македонския цар Филип V, но малко по-късно одрисите си го връщат. През 72 година пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. В началото на I век тракийски бунтовници обсаждат във Филипопол поддържания от римляните цар Реметалк II.[13]

Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при създаването на провинция Тракия през 46 година. През Римската епоха градът се превръща във важен пункт на пътя Виа Милитарис, свързващ Сингидунум с Византион. Тук той се пресича с пътища, водещи до Ескус край дунавския лимес и през Никополис ад Нестум до другия основен път на Балканите - Виа Егнация. Като главен град (метрополис) на провинцията в града е седалището на Съюза на траките (Κοινόν των Θρακων), в който членували представители на отделните градове.[14] Според широко разпространено мнение, градът получава титлата метрополис по времето на император Септимий Север[15], но съществуват и мнения, според които това е станало още в началото на управлението на Траян.[16]

През Римския период във Филипопол се строят обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, булевтерион (одеон), театри, мащабен стадион.[19] С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината, старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град.[19]Тримонциум има мащабна водоснабдителна система, включваща каптажи, резервоари, тръбопроводи и два акведукта, единствените подобни съоръжения в днешна България.[20] Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.[19]

През 250 година, при първото голямо нашествие на готите на Балканския полуостров, те обсаждат Филипопол, защитаван от римския военачалник Приск. Опитите на император Деций Траян да помогне на обсадените за осуетени след поражение на армията му при Берое и градът е превзет, може би със съдействието на самия Приск. Градът е изцяло опожарен, много от жителите му, според Амиан Марцелин 100 хиляди души, са избити, а други са отведени в плен.[21]

След опожаряването на Филипополис от готите градът се свива в рамките на градските стени, а периферните квартали са изоставени. Едва към средата на IV век той възстановява предишните си размери. Много от унищожените обществени сгради са възстановени, често с по-големи размери от първоначалните.[22]

Следва продължение на разрастването на града...

— източник: Античен стадион Пловдив

THE HISTORY OF PHILIPPOPOLIS

The oldest traces of habitation on the territory of today's city of Plovdiv are several Neolithic settlements of VI millennium BC, in Yasa Tepe (Yasa hill), near the neighborhood Lauta. The earliest known settlement near the Three Hills is revealed to be at Nebet Tepe (Nebet hill). It occured during the Bronze Age (II millennium BC) and is inhabited continuously since then until today, so it is considered the initial phase of development of the city. During the Iron Age the settlement of Nebet tepe is a fortified point of the Thracian people Besi and in the V century BC was included in the Odrysian kingdom.

In 342 BC the village was conquered by the Macedonian king Philip II, who gave him his name - Philipopolis - used in different variations today. At that time, the city was surrounded by strong walls, but till 320 years BC the Odrysian kingdom restored their independence. During the Macedonian government and in the ensuing Hellenistic era Philipopolis was turned into a city and one of the important centers of Thrace.

III-I century BC in a period of political instability in Thrace - Odrysian kings depend on the Roman Republic, often bursting into strife and mass uprisings. In 183 years BC Philipopol was conquered by the Macedonian king Philip V, but a little later Odrisses restore their city. In 72 BC the city was conquered briefly by the Roman general Marcus Terentius Varro Lucullus during his march against the Bessi Thracians but soon they recovered their power over the city. At the beginning of the I century Thracian rebels besieged Philippopolis supported by the Roman king Remetalk II.

Filipopolis’ final fall to the Roman Empire was with the creation of the province of Thrace in 46. In Roman times the city became an important point on the road Via Militaris, connecting Singidunum with Byzantium. Here paths crossed paths leading to Eskus near the Danube limes and in Nicopolis ad Nestrum to other major road in the Balkans - Via Egnatia. As the main city (metropolis) of the province in the city was the seat of the Thracian Union (Κοινόν των Θρακων), whose members represented various cities.

According to widespread belief, the city received the title of metropolis in the reign of Emperor Septimius Severus, but there are some opinions that this happened early in the reign of Trajan.

During the Roman period in Philipopol a lot of public buildings, treasury, temples, baths, bulevteriona (Odeon), theaters, large stadiums were built. With the expansion the city left the outlines of the Three Hills and spreads in the valley, the old fortifications were rebuilt and in 172 the emperor Marcus Aurelius ordered a second wall to cover the expanded city. Trimontsium had a major water supply system, including reservoirs, tanks, pipelines and two aqueducts, the only such facilities in Bulgaria today. Excavations in today’s modern city is only a small part of the ancient past found at the Old Town.

In year 250, the first major invasion of the Goths in the Balkan Peninsula, they succeeded to besiege Philipopol protected by the Roman commander Priscus. Attempts by Emperor Trajan Decius to help are unsuccessful especially after the defeat of his army at Beroe so the city was conquered, perhaps with the assistance of Priscus himself. The town is completely destroyed by fire, many of its inhabitants, Ammianus Marcellinus 100,000 people were killed and others were taken prisoner.

After the burning the city shrinked within the city walls and peripheral neighborhoods were abandoned.

To be continued...  

— source: Ancient stadium Plovdiv

[theplovdivproject]

Coins from Trimontium

This coin from the town of Philippopolis (present Plovdiv, Bulgaria) depicts the acropolis on three hills with below the arcades of an aqueduct and the personifications of two water pipes running along it from the springs in Rodop (present the localities of Kuklen and Markovo).

As Biernacka states: "The coin shows a panorama of Trimontium, that is an acropolis located on three hills. On top of the central hill, considered to be the hill today known as Dzambas Tepe, there is a statue of Apollo, and on the two hills on either side (on the left Taksim Tepe and on the right Nebet Tepe, see map) there are temples. At the bottom of the picture there are two half reclining male figures facing each other, which in the opinion of some researchers personify the river Marica (ancient Hebros) and its left tributary Piasacnik or perhaps the Rodop". 

"In the background, that is behind the half reclining male figures, there are four arches under the central hill..." supposed to represent an aqueduct, and not the stadium nearby as was suggested by an other author because of a different kind of representation of stadia on other coins. Based on the statement that the situation of buildings and their location in relation to each other here was quite faithfully and exactly reproduced on the coin, mrs Biernacka comes to the conclusion that "... it can be assumed in all probability that the picture on the coin in question shows the panorama of the three hills most characteristic of the city [Philippopolis] and the outline of the aqueduct running in their direction, along which water was brought by two different pipes from springs arising in Rodop, which are personified by the two half reclining beared male figures." Fieldwork and excavations prove "... that Philippopolis was supplied with water by two conduits, the intakes of which were from the Karstic springs rising in places known today as Kuklen and Markovo. These two brick-built conduits ran together over a one-storey aqueduct over the last six muddy kilometres to the town". (Biernacka 1973b)

Source: roman aqueducts. For now only in english.

[theplovdivproject]

Trimontium

През Римската епоха се използва и името Тримонциум („Трихълмие“ - заради трите хълма, на които е разположен града през Античността).  източник: Wikipedia

After the Romans took control of the area, the city was named in Latin: Trimontium, meaning "The Three Hills", or, more literally, "The Three Mountains". source: Wikipedia

[theplovdivproject]

От книгата “Паметта на един град” от Христо Джамбов, Никола Алаваджиев, Иван Терзийски From the book "A memory of a city" by Hristo Djambov, Nicolas Alavadzhiev, Ivan Angel

Античната крепостна стена на Филиопол

Крепостна стена на Небет тепе

Средновековно водохранилище на Небет тепе XII - XIII в.

(вдясно)

Върху северните склонове на Небет тепе се намират едни от най-добре запазените останки на крепостните стени. Тук зидът се проследява в продължение на 25м и има височина от 2,5 до 3м. Външното лице на стената е изградено от големи облицовъчни блокове с груба лицева повърхност и неправилни страни, които са свързани в дълбочината на фугите с обилно количество червен хоросан1. Някои от каменните блокове са вторично използвани, което личи от тяхната по-ранна обработка за други цели и предназначения.

Тук е разкрит един таен вход (потерна) в крепостната стена, който води по скалистата урва надолу към самото подножие на хълма. Съоръжението представлява засводен стълбищен коридор. Самото стълбище заема цялата ширина на коридора. Разрушеният свод е възстановен.

Изграждането на този интересен сектор от крепостните стени на Филипопол заедно с тайния вход може да се отнесе към III—IV в. от н. е.

1хоросан - вид спойващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си, хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. (източник: Wikipedia)

Fortification Wall of Nebet

Medieval reservoir of Nebet XII - XIII in. (picture on the right)

On the northern slopes of Nebet hill there are some of the best preserved remains of the fortress walls. Here the wall is 25 meters and has a height of 2.5 to 3 meters. The outer wall is built of large blocks with a rough face, linked to the depth of the joints with plenty of red mortar1. Some of the rocks have being used before, as evidenced by their earlier treatment for other purposes. Here there has being a discovery of a hidden entrance (postern) in the fortress wall that leads down a rocky cliff to the bottom of the hill. The facility comprises a vaulted staircase corridor. The staircase itself occupies the entire width of the corridor. The ruined arch was restored. The construction of this interesting sector of the fortress wall with the secret input can be assigned to the III—IV AD.

1Mortar -  is a workable paste used to bind building blocks such as stones, bricks, and concrete masonry units together, fill and seal the irregular gaps between them, and sometimes add decorative colors or patterns in masonry walls. (Source: Wikipedia)

Крепостен вход при южните склонове на джамбаз тепе

Над южния вход на сегашния тунел, който минава през скалистото подножие на Трихълмието, се издигат внушителните останки на крепостните стени на стария Филипопол.

На преден план се намира крепостен зид, граден с големи каменни блокове, положени направо върху скалистия терен. Широката 2 м крепостна стена е прорязана от интересен крепостен вход, включен в голям комплекс от други крепостни съоражения. През този вход се навлиза в дълъг коридор, който отвежда дълбоко навътре в самия склон на тепето.

Размерите на входа, както и неговото местоположение го определят като таен излаз със специално предназначение. По начина на строеж и разположението му в системата на по-късните крепостни преправки се приема, че този сектор на крепостната стена, заедно с тайния вход, е изграден през късноелинистическата епоха, т.е. към III в. пр. н. е.

Fortress entrance at the southern slopes of the hill Dzhambaz

Over the southern entrance of the tunnel that passes through the Three Hills, the ruins of the fortress walls of the old Philippopolis rises.

In the foreground there is a fortress wall, build with large stone blocks laid directly onto the rocky terrain. The 2 m wide wall is intersected by an interesting fortress entrance included in a large complex of other fortified facilities. It leads as a long corridor deep into the very slope of the hill. The size of the entrance and its location have determined it to have been a secret outlet for special purposes. By the way of construction and its location it is assumed that this sector of the fortress wall with a secret entrance, was built in the Late Hellenistic Period, ie around III BC.

Крепостна стена на северния вход на тунела

Над дъгата на северния вход на тунела е запазен интересен сектор от старата пловдивска крепост. Строителите на тунела са пресекли безпричинно неговата дължина и днес от двете страни стърчат големи каменни блокове почти във въздуха. Приема се, че долната част на този крепостен сектор е изградена през епохата на римското владичество в Тракия.

Градежът се състои от дребни камъни, споени с бял хоросан, които отвън са облицовани с дялани каменни блокове, а от вътрешна страна - с туфели. Каменните блокове на външната облицовка са с различни размери и са подредени напречно и надлъжно в хоризонтални редове.

Този крепостен сектор е претърпял по-късни поправки. Останките от старата стена са послужили като цокъл на новото изграждане, а надзиждането е облицовано с туфели от външната и вътрешна страна. Спойката е от червен хоросан.

Тази поправка на пловдивската крепостна стена е направена вероятно през епохата на късната античност, т. е. IV—V в. от новата ера.

Fortress wall at the northern entrance of the tunnel

Over the entrance of the tunnel an interesting sector of the old Plovdiv fortress is preserved. The construction of the tunnel intersected its length and today on both sides there are large stone blocks. It is assumed that the bottom of this sector fortress was built in the era of the Roman rule in Thrace. The construction consists of pebbles cemented with white mortar, which indeed are lined with hewn stone blocks, while the inside - with tufeli. The stone blocks of the outer cladding are different sizes and are arranged transversely and longitudinally in horizontal rows. This fortified sector has undergone later amendments. The remains of the old wall served as the plinth of the new building and are lined with tufeli on the outside and inside. The solder - red mortar. This rectification of the wall was probably made during the period of late antiquity, i. E. IV—V AD.

Крепостният вход Хисар капия

… От двете страни входът на пловдивската крепостна стена е фланкиран от четвъртити бойни кули. Под самия олтар на черквата “Св. св. Константин и Елена” са разкрити основите на дясната крепостна кула, а лявата лежи в основите на днешната сграда на Етнографския музей. На три метра под калдъръма на стръмната улица, която минава под Хисар Капия, се намират основите на още по-стара крепост.

Приема се, че по структурата и начин на градеж крепостният сектор Хисар капия е издигнат по време на ранновизантийското владичество над Филипопол, или по-точно към V—VI в. от н. е.

Fortress entrance Hisar kapiya

... On both sides, the entrance of the wall is flanked by square towers. Beneath the altar of the church "St. St. Konstantin and Elena" there were the foundations of the right turret, and the left one lies in the foundations of today's building of the Ethnographic Museum. Three meters below the steep cobbled street that runs in Hisar kapiya, are the foundations of an even older castle. It is assumed that the structure and method of construction of the Fortress sector Hisar kapiya was erected during the early Byzantine rule over Philippopolis, or more precisely around V—VI AD.

Крепостен сектор “Кръгла кула”

На археолозите за първи път се удаде възможност да проникнат във вътрешността на Стария град по твърде оригинален начин - през вътрешния вход на една кръгла бойна кула, намираща се на ул. “Стръмна”.

Кулата е изградена на уязвимо място на крепостната стена, където тя прави чупка по профила на терена. В градежа е използвана т. нар. смесена зидария от тухлени и каменни пояси, свързани с червен хоросан. Тази бойна кула е фланкирала застрашения ъгъл на крепостта и нейният главен източен вход Хисар капия, който се намира само на един хвърлей със стрела оттук. През входа на кулата бе проследена значителна част от вътрешното лице на крепостната стена, която минава през двора на черквата “Св. св. Константин и Елена”. Очаква се около Хисар капия да бъдат разкрити редица фортификационни съоръжения.

…

Fortress sector "The round Tower"

Archaeologists for the first time had the opportunity to penetrate to the Old Town in a very original way - through the back entrance of a round tower on "Stramna” str. The tower was built exactly on a vulnerable spot of the fortress wall, where it makes a bend according to the terrain profile. This cupola flanked the endangered corner of the fortress and its main eastern entrance Hisar kapiya, which is located just an arrow away. In the tower, significant part of the inner face of the city wall that runs through the yard of the church "St. St. Konstantin and Elena" were traced.

…

[theplovdivproject]

Пощата, 1ви януари 2015 The post office, 1st of January, 2015

[theplovdivproject]

Вторник следобед в Капана, Пловдив / 17 ч. на 20ти Януари, 2015. Звуците на Пловдив е албум, който позволява пътуването във времето към дата, място и време, потапяйки слушателя в света на някои от най-забележителните места на Пловдив. Tuesday afternoon in the Kapana district of Plovdiv / around 5pm on the 20th of January 2015. The noise of Plovdiv is an album which let's you travel to a time which has occurred on a specific date and time and allows you to submerge into the world of some of Plovdiv's most notable places.

[theplovdivproject]

Скоро ще надникнем и в митологията на славяните.. Soon we will take a deeper look into Slavic mythology..

[theplovdivproject]

"В продължение на повече от 1500 години реката е била известна с името "Хеброс". Предполага се, че то е от тракийски произход (хеброс - козел на тракийски) и се свързва с митологията на тези древни обитатели на нашите земи. [...] Според изследванията на проф. Ст. Младенов името "Марица" произхожда от старотракийския и сродния с нему индо-европейски корен "мар", "мер", който означава: "блато", "езеро", "голяма вода", "мочурище". Славяните са прибавили към този корен суфикса "ица" и така се е получило днешното име Марица 1. [...] Много реки и днес носят имена, които водят началото си от много старо време, когато хората още не са давали собствени имена на реките, а са ги означавали с термини, които означават "голяма вода", "тече", "течение" и пр. Тези имена, преобразени по-късно съобразно с езиковите особености на различните народи, са преживели вековете и се употребяват и до днес. Така например от индо-европейския корен "дан", който означава "река", произхождат името на реките Дон, Данубиус (Дунав) и пр. От същия корен произлиза трако-фригийското име "Тонзос", от което пък са произлезли имената Тунджа и Тъжа. Тези имена в същност означават просто "река".

1 Младенов, Ст., Имената на десет български реки, С., 1915, стр. 26 "For more than 1,500 years the river was known as "Hebros". It is assumed that the title is of Thracian origin (Hebros - goat in Thracian) and is associated with the mythology of these ancient inhabitants of our land. [...] According to Professor. St. Mladenov's research the name "Maritsa" originates from ancient Thracian and relates to the Indo-European root "Mar", "mer", which means "swamp", "lake", "big water". To this word's origin the Slavs added the suffix "itsa" and thus receiving its current name Maritsa1. [...] Today many rivers are called names, originating from old times, when people did not give proper names to the rivers, but marked them with terms that carry meanings like "large water", "runs", "floating", etc. These names later transformed according to the language of the different people who have survived the centuries and are still being used even today. For example, from the Indo-European root "dan", which means "river", derived the names of the rivers Don, Danubius (river) and so on. From the same root the Thracian-Phrygian name "Tonzos" comes from which the names of Tunja and Taja originate. All these names simply mean "river".

1 Mladenov, Assoc., Names of ten Bulgarian rivers, S., 1915, p. 26

[theplovdivproject]

© lina.im

Цар-Симеонова градина в Пловдив, 2013 Simeon’s garden of Plovdiv 2013

[theplovdivproject]

© the Plovdiv project

Четвъртък по обед на Малката главна, Пловдив / 13:10 22ри януари, 2015 — Звуците на Пловдив е албум, който позволява пътуването към отминало време и потапя в света на едни от най-култовите локации на града.

A thursday on the little main street (malkata glavna) of Plovdiv / 10 past 1pm on the 22nd of January 2015 -- The noise of Plovdiv is an album which let's you travel to a time which has occurred on a specific date and time and allows you to submerge into the world of some of Plovdiv's most notable places.

[theplovdivproject]

© lina.im

Неравните улици на Стария град, Пловдив Crooked in the streets of Plovdiv

[theplovdivproject]

© The Plovdiv Project

Вторник следобед в Капана, Пловдив / 17 ч. на 20ти Януари, 2015 — Звуците на Пловдив е албум, който позволява пътуването към отминало време и потапя в света на едни от най-култовите локации на града.

Tuesday afternoon in the Kapana district of Plovdiv / around 5pm on the 20th of January 2015 — “The noise of Plovdiv” is an album which let’s you travel to a time which has occurred on a specific date and time and allows you to submerge into the world of some of Plovdiv’s most notable places.