"I'm Dorothy Gale from Kansas"
art blog(derogatory)
No title available
Aqua Utopia|海の底で記憶を紡ぐ

Product Placement
KIROKAZE
Claire Keane
hello vonnie
Sade Olutola
Not today Justin
One Nice Bug Per Day
Xuebing Du

@theartofmadeline
$LAYYYTER

pixel skylines
RMH
NASA

No title available

Kiana Khansmith
Lint Roller? I Barely Know Her

seen from Türkiye
seen from Kenya
seen from Malaysia
seen from Kenya
seen from Kenya
seen from Kenya
seen from Saudi Arabia
seen from Netherlands
seen from Türkiye

seen from United States

seen from United States
seen from United States

seen from United States

seen from United States
seen from United States
seen from Malaysia

seen from United States

seen from United States

seen from Türkiye
seen from United States
@tuksumotdavna
“Worrying won’t stop bad things from happening. It only stops you from enjoying the good.”
— Unknown
Ако някой те прави щастлив, направи го още по-щастлив. 🤍
I love taking away people's access to me. Like the trial is over and your card is declined
she said she loves the moon so i’m googling how to buy the moon
Сексът пълни дупки, но не запълва пространства.
когато ми кажат, че изглеждам добре и грея, а аз започна да им обяснявам как съм в маниакалната си фаза
Забравяш всяка мисъл,
свързана с тревожност.
Говоря ти за сантиментална стойност,
от снимката, пораждаща във тебе гордост.
Безценни спомени карат те да се усмихнеш.
Във образа да вникнеш
и отново да обикнеш.
Послепис..
За после е, не за сега.
Стоейки си на гарата и пушейки цигарата..
“Огрят от светлината на луната
аз съм сам със самотата..”
.. сериозно аз помислих си това,
коет’ далече беше то от истина.
Как ще смее някой
да помисля си за самота,
на мястото изпълващо ти цялата душа?
Там, където хиляди сърца
били изпълвани са с плътна топлина!
what doesn't kill you makes you stay on tumblr for 13 years and counting
Да, и сами можем
,но жестът си е жест
,подкрепата си е подкрепа
добротата .. - любов
…
-Ако искаш нещо свиркай - каза тя, преди да излезе на терасата да пуши.
-Не обичам да си искам - отговорих й аз.
Предпочитам хората да се сещат от какво имам нужда и да ми го предоставят - продължих наум и се сгуших още по-рачешки под завивките.
Всеки път е така с хората. - продължих с размислите си.
Отказ или не - виждам ли, че нечие телце потрепва от студ - сакото ми моментално ще се озове върху постепенно изстиващото тяло.
Жест, след жест, и все жестовете отсреща са от вселената.
Хора има, човечност - не ?!
Как от вселената ли ? - Искам ли нещо се озовавам в ситуация, която ми предоставя нещата, от които имам нужда !?
А колкото до хората .. Имам ли нужда от помощ или нечие рамо за подкрепа.. все опира до нещо в замяна.
Нямам против, обичам да помагам на тези, които мога и с каквото мога, но факта, че се чувстват длъжни да получат нещо в замяна .. някак ме вбесява до неузнаваемост.
Това ще е като да питам майка ми дали иска цвете за 8-ми март?! ..
Всъщност, това ме сеща за отчайващия случай с майката на едно момиче, която помоли дъщеря си да й купи някакво цвете за празника ..
Болезнено е, МАМКА МУ!
Болезнено е всяко поискано добро. И не, не говоря за болка в областта на егото.
Болката е някъде посредата .. между гърдите
Едно такова вътрешно чувство .. празно..
Всякаш не заслужаваш да получиш това, от което имаш нужда.
Освен ако не си го поискаш, естествено.
Ама за да си го поискаш - отсреща връчваш касовия бон, който обезателно ще поискат да им осребриш.
И какво..?
Ако видя, че някой пада.. да изчакам да каже да го хвана?
Ако видя, че някое кученце си е заклещило лапата и се опитва да я извади .. да чакам да ми каже “Хей, ела да ми помогнеш” и след като проговори, помогна му и вече е свободно, да му кажа, че ми е длъжник?
Ако някой се задави.. да го попитам дали ще ми е роб ако му дам вода? И да чакам отговор с палец.. та чак тогава да преценя дали да му подам почти пълно шише с вода, което просто си подмятам с ръката от два часа ?
Или ако виждам изгубил се човек, опитващ се да се ориентира по намачканата му, в ръце карта и табелите с имената на улиците.. просто да подмина ?
Ценности ли са … ?
Обноски ли са … ?
Възпитание ли е … ?
Не знам и аз …
Но светът се нуждае от повече добрини и много доброта..
…
Благодаря !
Излязохме квартално.
Приказки а-у.
По едно време от съседния вход се чу силна музика.
Впечатлих се.
Пуснаха някакво хаусче.
Отидох възможно най-близо до музиката.
Идваше от първия етаж.
Загледах се как прозореца беше счупен в десния ъгъл.
Не беше нова дограма.
Стар джам.
Счупен,
неподходящ за зимата.
Музиката беше силна.
Добра уредба,
но пари за прозорец - не.
Няма.
Най-вероятно има само оправдания за него.
Замислих се как голяма част от хората, които познавам действат на такъв принцип. Да, има го като вариант да е страст на човека и да си обича музиката.
Хоби.
И все пак ..
Пари за сметките нямат, но телефона на лизинг е налице.
Хляба на масата липсва, но в ръката има кутия с цигари.
Щастие в душата няма, но усмивката на снимката в Инстаграм си присъства.
Ценности няма, но показност - има.
Парите са назаем, но има претендиране за това, което им е дадено на готово.
Парите за инвестиция са грешни пари, но парите за дискотека са добре похарчени за “забавление”.
Толкос с дийпа, качихме се на домашно във входа и пуснаха чалга. Say no more tho
Чао от мен.