S. @letsmakeoutyeah - Tumblr Blog

Няма те.

Приех, че няма и да се върнеш. Приех, че свърши. Приех, че сърцето ми е строшено, а също и че няма да видя повече усмивката ти. Нито да си поговорим, както едно време. Нито да се смеем. Нито да докоснем устните си, вплитайки цялата любов в една целувка.

Хиляди въпроси ехтят и бавно, после неусетно заглъхват в тишината.

Най-много боли, че краят остана недоизказан. Не мога да приема само това. Всичко свърши, а нищо не е ясно. Няма и да бъде.

who-l-am

Понякога бях наясно със създалата се ситуация. Бях наясно, че не е възможно да си ти. После бях сигурен, че си точно ти. Обикнах те. Силно и мигновенно. Бях невинен, плах и същевременно горях. Огънят в мен свистеше. Ослепях за другите. Тях не ги усещах. А и да ги… какво значение имаше? Те не бяха нищо повече от тъмна кухина, в която не можеш да срещнеш нищо добро. Очите им полека лека заприличваха просто на две пропасти в обвит череп и по нищо не ме впечатляваха. Косите им - огрявани от слънцето… носеха наслада, но нищо повече. А аз желаех повече. Копнеех за много повече.

И тогава пристигна ти. И трагична беше нашата среща, но беше зашеметяваща. Обич моя.

samozatvoiteochi

Започвам да изпитвам страх, че вече няма да мога да обичам отново. Не знам дали ще искам. Нямам силите да вярвам пак, да се опитвам да лепя хора, които не са цели, да давам повече отколкото притежавам или получавам, да се изцеждам докрай. Да обичаш е лукс, за който си плащаш скъпо. Затварям очи и се сещам за всяко предателство, всяка липса на интерес, внимание, грижи и пренебрежение. Всяка крива и кървава дума опетнява сърцето ми и се забива в него като нажежен прът. Сърцето ми е спукано, разкъсано, не цяло. Не желая да се сещам повече. Горчи, пари и щипе, а аз единствено искам да забравя. Да не съм го изживявала, да не се е случвало на мен. Предпочитам да изстина, отколкото да горя отново. Дори не мога да поддържам собствения си огън.

bulgarianwonderland

“Лош си, лош си,

но любимото ми "лека нощ” си…“

- "Сърце”, Галена

pachumtorres

el-lx

😻

jupiterlicivciv

diaryofaborderlineman

“I want to be part of your life, friends again, if anything. I don’t want to be a forgotten memory, a lost story, but I made sure the last thing I said to you would make you never desire to speak to me again, because in the end, we only hurt each other. We’re no good for one another.”

I’ve never accepted your absence