А на вид си толкова крехка,
сякаш вятър да те духне,на ситни стъкълца ще рухнеш,
сякаш ще настинеш, ако вратата към сърцето ти открехна,
нима не би оцеляла,ако мен напуснеш.
И трябва да те пазя, и искам да го правя
от завист и лоши очи,
срещу страховете ти да се изправя,
защото си толкова нежна - чуплива почти.
Сякаш ще те наводни ситен майски дъжд,
страх ме е ,
че ще се изгубиш, щом пусна те
веднъж.
Да, на вид си крехка, но душата - ти от камък е.
МК ~







