pagepalms

[pagepalms]

We are still as possessed by our autonomous psychic contents as if they were gods. Today they are called phobias, compulsions, and so forth, or in a word, neurotic symptoms. The gods have become diseases; Zeus no longer rules Olympus but the solar plexus, and creates specimens for the physician's consulting room, or disturbs the brains of the politicians and journalists who then unwittingly unleash mental epidemics.  Jung --The Secret of the Golden Flower

[rentwen]

СЕМИНАР ЗА СЪНИЩАТА

Четири милиарда човеци на земята. И всички спят, всички сънуват. Във всеки сън се тълпят лица и тела - сънуваните хора са повече от нас. Но те не заемат никакво място... Понякога се случва да заспиш в театъра. Насред пиесата клепачите ти натежават и следва миг на двойно експониране: сцената отпред завзема съня. И ето че я няма, тя става ти. Театърът съвсем какъвто е! Мистерията с директора му, капнал от умора. Безкрайно разучаване на новите пиеси...  Спалня. Нощ e. Из стаята витае тъмното небе. Книга, над която някой е задрямал, стои разтворена и просната като простреляна на края на леглото. Очите на заспалия се движат, следят безбуквения текст в една различна книга - разкошно илюстрирана, старинна, бърза. Главозамайваща комедия, записана между стените манастирски на клепачите. Един-единствен екземпляр. Наличен именно сега! На сутринта изчезнало е всичко. Какво грандиозно и мистериозно разточителство! Унищожаване... Както когато подозрителни и униформени мъже спират туриста - отварят фотоапарата му, изваждат филма и слънцето убива онова, което е било заснето, така на дневна светлина се затъмняват сънищата. Унищожени или само станали невидими? Едно сънуване, което става вън от полезрението и не прекъсва. Светлина за очи други. Зона, където пълзящи мисли се учат да вървят. Лица и фигури се прегрупират. Вървим по улица, сред хора в слънчевия зной. Но още толкова и повече дори  не забелязваме изобщо,  защото те са вътре в зданията, внушителни, тъмнеещи от двете й страни. Понякога един от тях пристъпва към прозореца  и ни разглежда отвисоко.

Тумас Транстрьомер

[pagepalms]

― Soren Kierkegaard

[liliesofpur-i-ty]

“Only the words break the silence, all other sounds have ceased. If I were silent I’d hear nothing. But if I were silent the other sounds would start again, those to which the words have made me deaf, or which have really ceased. But I am silent, it sometimes happens, no, never, not one second. I weep too without interruption. It’s an unbroken flow of words and tears. With no pause for reflection. But I speak softer, every year a little softer. Perhaps. Slower too, every year a little slower. Perhaps. It is hard for me to judge. If so the pauses would be longer, between the words, the sentences, the syllables, the tears, I confuse them, words and tears, my words are my tears, my eyes my mouth. And I should hear, at every little pause, if it’s the silence I say when I say that only the words break it. But nothing of the kind, that’s not how it is, it’s for ever the same murmur, flowing unbroken, like a single endless word and therefore meaningless, for it’s the end gives meaning to words.”

— Samuel Beckett – from the 8th piece of “Texts for Nothing” trans. the author

[pagepalms]

из "Жътви и сеитби"

МАРТ 2015

|  БРОЙ 010

Александър Гротендик

[pagepalms]

the book "G" by John Berger reviewed

[pagepalms]

[pagepalms]

[pagepalms]

In Defense of the Poor Image

…

[pagepalms]

[rentwen]

Orestia, Anne Carson

[pagepalms]

I study only what I like; I occupy my mind only with the ideas that interest me. They may or may not prove useful, either to me or to others. Time either will or it will not bring about the circumstances that will lead me to a profitable employment of my acquisitions. In any case I will have had the inestimable advantage of not having been at odds with myself, and of having obeyed the promptings of my own mind and character.

– from Products of the Perfected Civilization: selected writings of Chamfort, edited and translated by W.S. Merwin (1969)

[acceleste]

Deep in its nerves is a lust to lick blood and no wound heals before the next starts oozing.

Anne Carson, “Agamemnon,” An Oresteia (via acceleste)

[flores-et-dracones]

I am fearless and you know it. Whether you praise or blame me I don’t care. Here lies Agamemnon, my husband, a dead body, work of my righteous right hand. That’s how things stand.

Clytemnestra, Aeschylus’ Agamemnon (translated by Anne Carson)

[bustakay]

[pagepalms]

Bronowski, about chess and mathematics, from Ascent of Man 

[pagepalms]

On genders in writing, THE GNOSTIC BOOK OF CHANGES, James DeKorne