Yo @yoana-dimitrova - Tumblr Blog

Posts

loranayavorov

ВИК

Кога ще дойдеш ти?

Когато си отида

и сетните ми стъпки

отехтят далече?

Кога ще си със мен?

Когато те зазида

сред четири стени

самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?

Когато в друго рамо

притисната отмина

с поглед във земята?

Кога ще ме зовеш?

Когато видиш само,

че губиш ме – далечна,

чужда, непозната?

Обичай ме сега,

когато те обичам!

Когато твоя съм,

жадувай ме, зови ме!

Сега простри ръце,

когато ще дотичам!

Че утре ще е късно

и непоправимо.

Блага Димитрова

grethen-blog

Все беше трудно с нея. Искаше любов, но забравяше да дава. Докосваше един път горещо на следващия - студено. Старателно пазеше После захвърляше. Приближаваше се толкова близо, след това се отдръпваше. Знаех каква е. Трудна за разбиране. Трудна за обичане. Още по-трудна за забравяне

find-me-in-the-chaos

Лек

Когато от теб най-много имам нужда, когато силна болка, лоши мисли в мен пробужда… Лек единствен знам, че съществува, с очи зелени, на които душата ми все по -силно се любува. И прегръдка по-топла от летен ден, сърцето ми приклещила в плен, и с една целувка нежна, като сутрешна роса, мислите ми пак отвежда на най-красивите места!

rosewhiteboyhood-deactivated202

when camus said “man cannot do without beauty" and when nietzsche said “nothing is beautiful, only man”

obichamdapiq

Колкото и да сте наранени внимавайте, в чии прегръдки заспивате. Студените сърца, са най-наивни, защото се вкопчват в най-малката топлина.

T. K.

thehopefulquotes

If you're always trying to be normal you will never know how amazing you can be.

— Maya Angelou

blenuvam

“и върти, и въртейки се Пумпалът стои, но, уви, свърши ли скоростта, той търкаля се в пръстта. чекръкчии чупят пръсти над изкривяването на Света. няма кой да го прекръсти - не го иска дори Смъртта. нас ще ни хванат, и когато ни хванат, само дръж мен, аз ще държа камък… от кошарите нощес надничаме право в мръсните дула, и кошмарите ви ний подсичаме с отрова от детските жила. и може би е просто всяка ниша пълна с лишей, пълна с киша, пълна с троскот, излез оттам и дишай! нас ще ни хванат, и когато ни хванат, само дръж мен, а аз ще държа камък…”

— жълти стъкла - нас ще ни хванат

kogonekoi

Отблъсквам всички мои близки,

щом реша да съм сама.

Решавам го и ще го правя,

докато умра.

И тогава ще заплача.

Защото ще ви викам с целия си глас,

ама ще ви няма.

Като бяхте тука, очи за всичко имах,

ама не за вас.

Не ви виня, но искахте да бъда слънце.

а аз съм вечно в тъмнина.

Жалко, но не мога даже зрънце

от това, което искате, да дам.

Извинявам се че съм такава.

Весело пияна

взехте ме. Не знаехте тогава,

че трезва никога не съм засмяна.

Нужна съм ви, знам.

Казвам ви, че нищо хубаво

не мога да ви дам.

Затова ще ви отблъсна.

Хайде да се мразим.

halfanangel

“Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си? Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка.”

—

zoya-k

Един мъж

трябва да е достатъчно възрастен,

за да не му е до игрички и лъжи.

Достатъчно млад ,

за да има жажда за живот

и на моменти да е дете,

за да те кара да се смееш.

Трябва да е достатъчно силен ,

за да те понесе на ръце

и достатъчно слаб ,

да може да заплаче..

За любов..

Трябва да е готов да даде всичко свое за теб!

Пари, душа , живот!

Една жена

трябва да е достатъчно възрастна,

за да знае ,

че щастието не е в скъпите дрехи,

скъпите вечери,

скъпите подаръци..

Трябва да е достатъчно млада ,

за да вярва в приказки

и достатъчно силна

да понесе последствията от това .

Трябва да е безкомпромисна - към външния си вид ,към другите, към себе си.

В нея трябва да живее майката, жената, детето.

Да усещаш грижата, страстта, смеха и.

Истинските мъже и жени няма да познаете по цифрите. В годините, в портфейла, в мерките.

Ще ги познаете в стремежа да ви видят отвътре, преди да ви отделят времето, леглото, живота си.

Защото те знаят, че времето изменя плътта грозно, но прави красивата същност още по-красива.

Автор: Ariadna

distantescape

“Пиенето отваря очите, усилва вътрешното зрение, пробужда собственото аз. Очите все по-слабо различават предметите на този свят и все по-ясно предметите, образите и ритъма на другия: просторната, безгранична и величествена вселена на спомена, истинската и вън от времето земя на историята, на човешката легенда за този свят. Всичко това, разбира се, е докато човек е пиян. После великолепието се измества от бунта и беззаконието на сетивата, а законът на земното притегляне отива по дяволите, някъде между комедията и трагедията. Разстоянията стават нереални, а плътта и духът вече не съществуват самотни в единство на мястото и времето, а са по всички места и през всички времена, включително и бъдещето. Накратко, човек достига нелепото и славно положение на глупак.”

- из “Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” на Уилям Сароян

thegoodvybe

“You say you love rain, but you use an umbrella to walk under it. You say you love sun, but you seek shelter when it is shining. You say you love wind, but when it comes you close your windows. So that’s why I’m scared when you say you love me.”

— Bob Marley (via thegoodvybe)

ncuxooo

Помня го само, защото съм бил там, не че душата ми много го иска...

С нея двамата бяхме кръгли нещастници прехвърлящи един на друг нещастията си. Искахме от цялото това нещастие да създадем нещо красиво, нещо като феникс от пепелищата възкръснал, а всъщност се самоубихме с невъзможността да си дадем това, което нямаме.

Бяхме като двама просяци всеки просещ любов от другия, но никой нямаше друго за даване, освен разбитата си и станала на отломки, душевност.

Затова се наранихме жестоко и всеки си пое по своя път, още по-кървящ, още по-съсипан..