На всички жени, които са опитвали, искали и дори копняли да са за него нещо повече от случайно минаващи, нещо повече от опит за " добре ми е ", нещо повече от мнимо продължение.
Че ви е целувал както аз обичам. Че ви е гледал с поглед, с който изяждаше мен някога, хищно и остро, за да намери нещо мое у вас. Че ви е имал, за да забрави, че там някъде, някой друг има мен. За да лекува себе си от това, че се е провалил в единственото, в което пламенно е искал да успее.
Че сте се борили за вече завладяно сърце. Че сте виждали бъдеще, което никога не би могло да ви принадлежи. Че сте искали някой, който... вече нищо и никой не иска.
Че сте давали много и никога не е било достатъчно, след като вече в ръцете си е имал всичко. Че не сте заспивали, докато е сънувал мен. Че е наранявал вас заради болката, която е горяла в него.
Че сте го чувствали далечен, докато в сърцето му съм била винаги близо. Че ви е разплаквал, за да измие собствените си огорчения. Че сте живели до някой, който не се е чувствал жив.
Че сте посрещали яростта му, защото е имал само нея. Че сте слушали лъжи, докато е криел истини от вас. Че ви е откраднал време, за да избяга от спомена за своето.
Че сте му дали много, докато е трябвало да давате на други. Че е съществувал в погледите ви, за да преглътне някак липсата на моя. Че е пил по много, че се е рушил по много, че е наранявал... много, за да заглуши поне за малко тишината ми.
Но НЕ съжалявам за това, което съм за него. Не съжалявам за това, че го обичам така, както никого. Не съжалявам, че минахме през всичко и ... през всички ви.
Защото заспивах до мъже, които не бяха него, само за да се намразвам всяка сутрин за това. Защото се лъжех нагло, че е лесно да забравя като съществувах само в спомените си с него. Защото се превърнах в друг човек, за да избягам от жената в мен, която го обича.
Съжалявам, че наранихме всички по пътя и най-много - самите себе си.
Всеки расте с раните и болките си, с пропастите и с полетите си. И знам, че всичко изживяно ви е направило по-истински за вашите си хора.
А ние с него... просто се обичаме. И няма достатъчно далечен път, който да ни изведе до щастие с различни хора. Пораснахме. И вече знаем какво да правим с бурята, която ни владее.
И нямаме други избори и права на грешки с чужди имена. Не повече. И вече.
Не съжалявам за това, че се обичаме.
И минахме през много, за да се намерим.
Но ... дължа ви извинение.
